Нова Година

В народния календар 1 януари е популярен и като Сурваки, Васильовден, Св. Василий Велики.
Обичаите целят осигуряване на благополучие през годината.
Подготовката за празника започва още от 31 декември. Много е важна новогодишната трапеза – препълнена с ястия, за да е богата и щастлива годината. Сред гозбите има свинско месо, баница с късмети, пита със сребърна паричка, чесън, орехи, жито, червено вино, а някъде колят и червен петел.
Преди да се седне на трапезата, я прекадяват с тамян. Най-възрастният стопанин разчупва погачата, наричайки парчетата: за дома, за Богородица, поотделно за всеки от семейството. Комуто се падне парчето с паричката, ще бъде здрав и щастлив цялата следваща година.
В първите часове на новата година започва обичаят Сурваки. Във всеки дом влизат сурвакарите. Те са или групи от малки момчета, или ергени. Носят прясно отсечени дрянови пръчки, украсени с парички, пуканки, сушени плодове и червени вълнени конци. Едновременно със сурвакането момците изричат благословии на всеки от семейството, започвайки от най-стария: “Сурва, весела година,/ златен клас на нива,/ червена ябълка в градина,/ пълна къща с коприна!/ Да си жив и здрав догодина,/ догодина, до амина!”
Срещу Нова Година или на самия празник е обичаят Ладуване (напяване на пръстените). За разлика от сурвакането в него участват само моми-василчарки. Събират се на мегдана, играят хора и пеят песни. После всяка мома пуска свой накит или китка в бяло котле с мълчана вода (донесена от извора в мълчание). Котлето престоява в градина под трендафил цялата нощ. На сутринта момите се събират и избраната от тях пръстенарка вади един по един пръстените и ги нарича – всяка мома разбира за какъв момък ще се омъжи: “На стол седи, перо държи!/ Аршин скача по постели!/ Чаша плува по морето!/ Синьо сукно черкови мете!/ Гола тояга из село бяга!” Обичаят завършва с обща трапеза. Празнуването продължава и на следващия ден – Силвестри.
На 1 януари празнуват именни дни Васил и Василка.