Пътят на страданието и разпятието

Пътят на страданието и разпятието

Исус тръгва към Голгота, носейки тежкия кръст. През цялото време е бичуван от войниците, руган от тълпата. Пътят на страданието му пропрязва Свещения град. Милостивата Вероника му подава кърпа, за да избърше потта си. Малцина тогава виждат чудото- върху парчето плат се отпечатва образът на Божия Син. Преди да се върне на небето, Христос завещава на човечеството своя лик.
Настъпва най-тежкия миг в свещената история на човечеството. Гвоздеите се забиват в ръцете и нозете на Сина Божий. Болката разкъсва плътта му. Поставят разпятието между кръстовете на двама разбойници. Единия отива с Христос в рая. В 12 часа по обед мрак покрива земята, цялата природа е потънала в скръб за най-святата невинна жертва, която някога е пренасяна в света. Мъките на Христос достигат върховния предел. В подножието на кръста са учениците и майка му – онемели от мъка. Но страданието на Бога като обикновен човек извършва великото тайнство – кръвта на спасителя измива греховете на човешкия род. Изгубената след грехопадението на първите хора хармония между небето и земята е възстановена.

Идва краят
“Отче, в твоите ръце предавам духа Си.” Казва Христос и издъхва. От мъка земята се потресла, а скалите се разцепили. За да се убеди, че е мъртъв римския войник го пробожда с копие в ребрата. От раната изтича кръв и вода. Затова по време на всяка литургия към виното за причастие се прибавя и вода. Учениците свалили от кръста тялото на своя учител, според обичая го намазали с благовонни масла и го завили в бяла плащеница.
На третия ден след смъртта на Исус при гроба му дошли Богородица и Мария Магдалина, за да помажат според обичая тялото на покойника с аромати. Но гробът бил празен. Камъкът, който закривал входа, бил отместен, а отгоре стоял ангел в блестящи дрехи: “Зная, че търсите разпнатия Исуса. Няма го тук. Той възкръсна, както беше казал на учениците си!”. Неземна светлина и благоухание изпълвали гроба, където стояли само белите повивки на тялото. Изпълнени с радост и свещен трепет, жените мироносци съобщили радостната вест на апостолите.
През това време Синът Божий се намирал в особено състояние. След своята смърт – до Възкресението си – той слязъл в ада и счупил неговите врати. След грехопадението на първите хора тук се на мирали всички човешки души – обречени на духовна тъмнина, лишени от общение с Бога, от райската светлина и блаженство. Затова най-напред в ада Христос възвестява победата на живота над смъртта и извежда в царството небесно душите на праведниците. Отместения камък от входа към Божия гроб станал символ на възстановената духовна връзка между хората и техния Създател, на отворените райски врати, през които преминава пречистено от греховете на човечеството.

Възкресението

Настъпил повратния момент в човешката история – Богът и човекът отново били помирени и съединени в едно.
След ада Христос дошъл отново на земята. Възкръсналия Божий син се явил най-напред на Мария Магдалина – блудницата. Така той показал, че за бога е ценен всеки човек – от светеца до грешника. В същия ден Исус се явил и пред учениците си. Предстоял трудният път на Христовото слово по целия свят. Без Възкресението всичко щяло да бъде безсмислено – апостолите щели да се отчаят и разпръснат, а Христовото учение – забравено.