Петковден

Празникът е известен още като Зимен Петковден, Св. Параскева- ПЕТКА. Отбелязва се на 14 Октомври. Зимният Петковден е не само празник в чест на светицата- закрилница на децата, но и поставя началото на зимните семейни служби, посветени на покровителя-патрон на семейството. От този ден започва периодът на годежите и сватбите.
Петковден бележи края на стопанските работи- есенната сеитба, прибирането на реколтата. Освобождават се овчарите и започва оплождането на домашния добитък. Затова празникът е и на овчарите, а жените раздават питки за здравето на животните.
От Петковден до Димитровден (26 Октомври) се забраняват домашната работа с вълна, кроенето, шиенето. Вярва се, че ако човек носи дрехи скроени през този период, ще се разболее, а след смъртта си ще се превърне във вампир. В някои краища образът на Св. Петка е представен като змия за онези жени, които не спазват забраните за работа.
На зимната Св. Петка на много места в България правят т.нар. “семейна служба” в чест на стопанина-закрилник на къщата. Месят се обредни хлябове, като най- големия се назовава на Св. Петка. Свещеник ръси светена вода в къщата, прекадява хляба, а цялото семейство трикратно се покланя пред този хляб. Правят се събори с курбан от ялово животно и хората сядат на трапезата заедно. Устройват се тържества с песни и хора; на някои места тези празници се наричат “сгледни”, защото на тях се избират съпруги.
Тържествено на този ден празнуват и именниците.
Зимният Петковден е обвързан с обредните практики на предхождащите го Господня църква и Кокоша църква. Символно той изразява преход към зимата и носи белезите на древните женски аграрни култове. Елементи от тях се пренасят върху честването на Св. Параскева- Петка- обща тенденция и за останалите светци и великомъченици от християнския пантеон. Култът към светицата обединява разнородни представи: свързва се с домашната работа (забраните), покровителството на брака, децата и плодовитостта (сватбите, житната жертва). В народните схващания светицата се смесва и с духа-покровител на къщата и семейството. В празника Св. Петка има “пастирски” елементи, защото светицата закриля раждането и плодовитостта на животните. Чисто паганистични обредни практики са и жертвоприношенията на животни в чест на светицата, които обаче са “санкционирани” от християнството: животното се коли в църковния двор, а курбанът и трапезата се прекадяват от свещеника.
В традицията Св. Петка често се представя и като мъж- Петко, който е водач на светците и заедно със Св. Димитър повежда хората към зимата. Тази двойнствена природа на светицата би могла да ни отведе към древната андрогинност на човека и неговото битие.