Трифон Зарезан и Свети Валентин

14 февруари дойде – за някои от тъмни нощи, за други от ранни зори. Но ако някой случайно го е пропуснал по някаква важна причина, нека не тъжи – догодина пак. Ден като ден, но не съвсем – ден с два празника. Денят на лозарите и винарите Трифон Зарезан и денят на влюбените Свети Валентин. За първия всичко е ясно, толкова хилядолетия се прави и пие вино по нашите земи, че само бебетата не знаят кой е Трифон Зарезан. Докато за Свети Валентин допреди 15-ина години знаеха само живелите в католическа чужбина и тези, които носеха същото име и се интересуваха от него, знаейки, че не е съветско.
Както и за Трифон Зарезан можете да прочетете и да чуете няколко версии и варианта, така и корените на Свети Валентин се търсят например в древния римски празник Луперкалии в чест на бога Фавън, покровителя на стадата, горите и полята. Като част от пречистващия ритуал жреците на Луперкус принасяли в негова жертва кози. След това пиели вино и започвали да тичат из улиците на Рим, държейки козя кожа над главите си, като докосвали всеки, който срещнали. Много млади жени идвали по този случай, тъй като вярвали, че след като бъдат докоснати от жреците, ще имат многодетно семейство и безпроблемно раждане.
Фавън е преродилият се и пренесен на Апенинския полуостров гръцки бог Пан и в този празник на 15 февруари, посветен на плодородието, могат да се открият твърде общи черти с дионисиевите чествания по нашите земи. Предишният ден 14 февруари бил посветен на римската богиня на брака, майчинството и жените Юнона. На този ден девойките пишели любовни писма, слагали ги в голяма урна, а след това младежите ги вадели и ухажвали тази девойка, чието писмо му се е паднало по волята на боговете. И тук могат да се посочат много общи черти с нашето гадаене и наричане за любов на лазарките и ладуването. Явно двата празника постепенно са се слели след приемане на християнството и начело отново е поставен един християнски светец, в случая Свети Валентин.
И ето ни оттогава празникът на влюбените, който наистина носи много радост и нежност и е повод за мнозина, не само младежи, да споделят чувствата си. Любовта е нещо, без което животът на човека е немислим, а и на боговете също, защото само старогръцките легенди и митове ни поднасят множество примери на любовни стрелички между влюбени богове и смъртни. Богинята на лова Диана напразно бягала от влюбения в нея Фавън. Тя пък от своя страна била влюбена в овчаря Ендимон. Артемида едва понясяла ухажванията на Адонис и накрая го наказала. Пан се влюбил в нимфата Сиринга, а Аполон в Дафне. Самият Ерос, синът на Афродита, се влюбил безумно в девицата Психея. Да не споменаваме многобройните увлечения на самия Зевс, който понасял заради тях твърде много упреци, кавги и по-тежки изблици от страна на ревнивата Хера. Все любовта, или отсъствието й, раждат образите на Ерос, Купидон и Амур, винаги готови да поразят някого със стреличките си.
Да видим сега откъде идва този Свети Валентин точно на 14 февруари, за да се набърка в работите на нашия Свети Трифон, който преди да го направят светия бил Зарезан. Интересното е, че и двамата са живели почти по едно и също време в първите векове на новата ера, и двамата имат лечителски дарби, и двамата ги проявяват, докато лежат в килията и чакат мъченическата си смърт на кладата, и двамата са ревностни християни и загиват точно заради това и двамата претърпяват мъченическа смърт. Твърде е вероятно да са една и съща личност или поне единият да е сътворен по подобие на другия. Асоциацията между средата на февруари с любовта и плодородието датира от древни времена. В календара на Древна Атина периодът между средата на януари и средата на февруари е бил известен като месец Гамелион. Той бил посветен на свещения брак между Зевс и Хера.
Според Католическата енциклопедия от 1908 г. има поне трима светци, наречени Валентин. Всички те били мъченици и са записани под датата 14 февруари: единият е римски свещеник, понесъл мъченичество през втората половина на 3 век и погребан на пътя Виа Фламиния. Другият е епископът на Интермамна (днешен Терни) и също понесъл мъченичество през втората половина на 3 век и погребан на пътя Виа Фламиния, но не на същото място като свещеника
мъченик в Африка, за когото не се знае почти нищо друго.
Връзката между Свети Валентин и романтичната любов не е спомената в нито един ранен исторически документ и се смята, че това е чисто и просто легенда. Свети Валентин е обявен за честване за 14 февруари от папа Геласий I около 494 г.
През 19 век мощите на Свети Валентин били дарени от папа Григорий XVI на дъблинската църква Whitefriar Street Carmelite в Ирландия, която после била често посещавана на 14 февруари.
През 1969 г. като част от по-голям опит да намали броя на празниците с чисто легендарен произход църквата премахнала празника на Свети Валентин от официалния си календар.
Първата регистрирана асоциация на Свети Валентин с романтичната любов датира от 14 век в Англия и Франция, където тогава хората вярвали, че на 14 февруари птиците се ухажват една друга. Това може да се прочете и в творбите на Джефри Чосър от 14 век, и по-точно в Parliament of Foules:
“Това се праща на Свети Валентин,
когато всяка птица идва и избира своя другар”.
Явно едва по време на Средновековието Свети Валентин започва трайно да се свързва с влюбените сърца и да се чества като ден на влюбените. Тогава те си разменяли послания и подаръци на 14 февруари, наричайки ги валентинки. Вероятно много от легендите за Свети Валентин са били измислени точно в този период. Някои от най-известните легенди твърдят, че вечерта преди мъченическата му смърт заради това, че е християнин, той пратил любовно послание до дъщерята на тъмничаря си, в което пишело „От твоя Валентин“.
Сегашният празник Свети Валентин вероятно е въведен в Северна Америка през 19 век от британски заселници. В САЩ първите масово произведени валентинки са фабрикувани и продадени през 40-те години на 19 век от Естер Хауланд. Съвременните символи на любовта сега са сърцето и образа на крилатия Купидон. През 20 век ръчно написаните послания биват заменени от масово произвежданите готови картички. Асоциацията за поздравителни картички е изчислила, че всяка година се изпращат 1 милиард поздравителни картички, като така валентинките изостават по масовост само от коледните картички. Установила е също, че жените купуват около 85% от всички валентинки.
Първата картичка-валентинка се свързва с младия орлеански херцог Шарл Дюк. През 1415 г. той бил окован в лондонски затвор след битката при Аженкур. Там в единичната си килия, самотен и изоставен, той започнал да пише любовни послания на жена си. Около шейсет от тях са запазени и до днес и се намират в Британския музей.



Източник: sommelierbg.com