Спасовден

Спасовден винаги е в четвъртък.
Спасовден се отбелязва винаги в четвъртък, на 40-ия ден след Великден. Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници. С възнесението Си Иисус завърши делото на спасението. За всички повярвали в Него, Спасителят откри небето, за да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл - Спасовден, Денят на Спасителя.

В Новия завет пише, че 40 дни след възкръсването си Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите си, като се движел между тях като богочовек. На Спасовден в подножието на Елеонската планина се въздигнал в небесата. Този ден се свързва с култа към мъртвите - прибират се душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Народните вярвания определят Спасовден като предзнаменателен: ако вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - обилна.

На Спасовден жените отиват рано на гробищата, раздават варено жито и хляб за мъртвите си близки и разстилат орехови листа върху гробовете им. Разпространен е обичаят ходене на росен. Срещу Спасовден болни хора и бездетни жени отиват в гори и ливади да берат лековитата билка росен - полско лековито цвете, високо около метър, с червен цвят и листа като на акация.

Променливата дата на празникът (или обичаят ходене на росен) е свръзана и с популярния израз - "Те ти булка, Спасовден!" - идеята е, че нещо се случва ненадейно и изненадващо, когато човек най малко очаква.

Източник: calendar.dir.bg