Кръщението е едно от най-светите тайнства

Кръщението е тайнство, което е или пренебрегвано в забързания ритъм на живот, или опорочено следствие излишната модернизация, която се опитва да се прокара в това изключително лично духовно изживяване.
Невежеството на хората е болезнено голямо. Колко от нас могат да отговорят ясно на въпроса: „Защо се извършва едно кръщение?“
Кръщението не се извършва за късмет, нито за здраве, нито защото така е прието. Кръщението не е задължително, но това, което се корени в същността на това тайнство може да накара всеки непокръстен да се замисли.
В основата на кръщенето лежи схващането, че то приобщава към християнството всеки човек, пожелал да влезе в редиците на вярващите.
Днес много хора пристъпват към Кръщение заради традицията и модата или по други съображения, но малцина осъзнават какво приемат. Светският начин, по който се възприема това тайнство е тъжен. Много голяма част не разбират, че това е едно ново, духовно раждане, че е врата за влизане в православната Църква и, че чрез него се докосваме до всички нейни благодатни тайнства.
Светото кръщение заема по-особено място сред останалите църковни тайнства. То е единствено, незаличимо и веднъж завинаги, неповторимо като раждането на човека. Прекръщаване е недопустимо.
Кръщението е възкресение за нов живот. То е врата, която ни въвежда в църквата и ни дава достъп за участие в другите нейни тайнства. Интересно е, че църквата представя това тайнство като подобие на смъртта и възкресението на Христос. Тук не говорим за смъртта като биологична загуба на живота. Става дума за смъртта като духовна реалност. Защото докато не сме покръстени, ние сме като мъртви за Бог. Едва с Кръщението ние се прераждаме, този път под-неговото покровителство.
Кръщението се извършва от свещеник. Ето някои от действията, извършвани при церемонията.
1. Отричане от сатаната. Отричането от сатаната е метафоричното отхвърляне на цял светоглед, основан на гордостта и себевъзнасянето, отделил човека от Бога и превърнал живота му в мрак и ад.
2. Изповядване на Христа. Тук кръщаваният свободно изразява решението си, че се съчетава с Христа и обещава изповядване на лична вярност и служение към Спасителя. Това решение се потвърждава с произнасяне символа на вярата.
3. Помазване с елей. Елеят е символ на изцеление, светлина и радост, на живота като пълнота, но и символ на помирение и мир.
4.Свещенослужителят помазва кръстообразно кръщаващия се по челото, гърдите, ушите, ръцете и нозете преди потопяването във водата. Така се освещават ума,чувствата и волята му.
5. Потапяне или напръскване три пъти с вода. Така кръстеният се очиства от греха на родителите си и от първородния грях, а ако е възрастен и от греховете, натрупани до кръщенето.
6. Обличането в бяла дреха е символ на духовна чистота и невинност, получена в тайнството, и задължение за запазването й. Бялата дреха (кърпа), с която се дарява кръщелника, символизира полученото вече опрощение на греховете.
7. Запалените свещи и обикалянето около купела са израз на духовно тържество и радост. Запалените свещи напомнят, че кръстеният трябва винаги да гори духом. Кръгът е символ на вечността, затова обикалянето означава, че той трябва вечно да принадлежи на Христос. Запалените свещи, които всички присъстващи държат, са символ на божието просвещение. Трикратното обикаляне около купела изразява радостта от съединението с вярата.
8. Подстригването на косите е символ на покорство и жертва. Отрязването на косите на новопокръстения означава, че той става раб Божи.
9. Кръстът, който свещеникът полага върху кръщаемия показва, че той трябва да приема всички изпитания с търпение към Христос.
Църквата е установила, както децата, така и възрастните да имат кръстници (възприемници). Те са поръчителите пред църквата за вярата на кръщавания и имат задължение да го наставляват и утвърждават в истините на вярата и Христовото учение.
Особено важен е изборът на кръстник. Той става духовен пътеводител на кръщелника си и се задължава да го напътства в праведен живот. Желаещите да бъдат кръстници трябва да са източно православни християни и да са кръстени.
Невежеството е най-големият бич на човечеството. Когато към кръщене се встъпи без да сме наясно какво и защо го правим, то се обезсмисля. Ритуалът е автентичен, но тайнството губи същността си, защото тя зависи именно от вярата на онези, които го приемат.
Още по-лошо е, когато родителите не осъзнават необходимостта детето да бъде кръстено. Те не разбират, че така го лишават от Божията благодат, че го отлъчват от даровете на Светия Дух, преподавани от Църквата. Много деца са напуснали белия свят, без да приемат Кръщение именно заради невежеството на родителите си. Тогава те не могат да получат опрощение в отвъдното и да се радват на вечен живот.
Кръщението не свършва с посвещаването в тайнството и самата церемония. На всеки е ясно, че животът ни не може да се посвети на поклонничество и възход към Божието вечно царство. Но от нас зависи да намираме време за Господ, поне да му благодарим за това, че сме тук и сме щастливи с това, което имаме. Така пътят ни ще е светъл и по-неопетнен от грях, безчестие и мъки.
Ако встъпим в кръщенето с чисто сърце, копнеещо към тази промяна, сами ще се почувстваме щастливи от това решение. Силата, която се крие в това тайнство е най-мощната и святата и вдъхва у всеки нови сили, стремеж и желание за живот. Живот - по-хубав, по-добър и по-щастлив до самия край...

Източник: horoskop.rozali.com