Св. Варвара, Св. Сава и Св. Никола - 4, 5 и 6 декември

В българския традиционен календар има множество празници, чиито древен произход е засвидетелстван от нашите учени-историци, етнографи и фолклористи. Самата наша празнично-обредна система съхранила много от традициите на предците ни, които основали тази държава. Поради това нашия бит и фолклор се откроявава от този на останалите народи.
Българските народни празници са разделенини на две големи групи – есенно-зимни и пролетно –летни. Към първата група на традиционните ни празници спадат денят на светците Св.Варвара, Св. Сава и Св. Никола. С тях започва цикъла на зимните празници.

Според народното вярване Св. Варвара и Св. Сава са две сестри, а Св. Никола е техен брат.

Денят на Св. Варвара се празнува на 4. декември. Народът я възприема като покровителка на болестта шарка. За това на този ден не се споменава това име. За да я умилостивят старите хора са я наричали Баба шарка, Лелята и други такива епитети. Обикновено на този ден в някои райони на страната се коли кокошка. Това често се е срещало в Тракия. Заради това този ден там се е наричал и кокошиден. Пак там в празничната вечер се стопаните кадят за първи път къщата си, затова тази вечер за тях е първата кадена вечер. Но това важи само за Тракия. В останалите райони на страната това става на Игнажден (20.12). За тракийци това се пада втората кадена вечер,т.е това се извършва около Коледа, когато е кулминацията. Всъшност Коледа е най-големия зимен хпистиянски празник и народа празнува подобаващо. Трета и последна кадена вечер е срещу Нова година (Суроваки).
На празника на Св. Варвара в Западна България се извършват определени ритуали, чийто главно действащи лица са малките деца и това съвсем естествено, тъй като именно те най-често са се разболявали от шарка. Те обикалят къщите. Тези деца се наричат Варварици. В българския традиционен календар денят на Св.Варвара е известен и като Женска Коледа.

На следващия 5.12. българите почитат Св. Сава. Както вече беше спонетато още в самото начало, народът сваща Св. Сава като сестра на Св. Варвара. На негo ден се почита духът покровител. Всеки дом и всяко семейство имат дух покровител, който обикновено приема обаза на смок,т.е. змия.

След Св. Варвара и Св.Сава българите почитат и Св. Никола.

Св.Никола (Николай) е роден през 280г. от н. е. в гр. Патара - Лиотска област. Той е съвременник на императора на Източната Римска империя – Константин Велики. Неговите заслуги към християнството са оценени от владетеля реформатор и той бива назначен от самия него за епископ на гр. Мир, провинция Ликия. Оттам идва и просвището на светеца Мирмиклийски чудотворец. Епископ Никола Мирмиклийски умира през 342г. от н.е. в грд Мир и е погребан там, но през 1099г. след поредния кръстоносен поход неговите мощи са пренесени в италианския град Бари, където се намират и днес. Принасянето на мощите през ?І век е свързано и с промяна на датата на празника, тогава според църковния календар светеца се е почитал не на 6.12., а на 9.05.
В българския фолклор той се явява като брат на Св. Варвара и Св. Сава и като покровител на морските стихии. От там и на моряците и рибарите. Той е закрилник също и на мелничари и търговци иконография го. Този празник се празнува в цяла България и е сред най-обичаните народни празници. На Никулден фактически приключва есенния риболов и рибарите разпредерят това, което са спечелили по време на активния риболов.
Източноправославната иконография представя Св.Николай (Никола) като белобрад старец. Този образ се наложил и в представите на на западните. Там той е наричан Санта Клаус и Крисмас.
На този ден се принася в жертва риба. Като жертвената риба обикновено е шаран. Основното ястие на празничната трапеза е рибника. Той се приготвя от шаран и плънка. След като се приготви плънката, тя се пълни и рибата се зашива, а след това се пече. В някои райoни на страната шаранът се овива в специално приготвено тесто и се пече така. На този ден се приготвя и обреден хляб, който често пъти има формата на риба или кораб.
Празника на Св. Никола винаги е бил повод за събирания. На него ден много често са се провеждали и все още се провеждат събори.
На Никулден празнуват Николай (Никола), Николина, Нина и други.

Източник: bulgarian-folklore.com