Мръсни дни - 25 декември-6 януари

В предхристиянските вярвания на българите съществуват множество фантастични същества. Както в много от древните религии, така и в религиозните представи на древните българи е залегнала философията на дуализма. В нашите митологични представи ясно се различават добри и лоши свръхестествени същества. Този дуализъм е характерен не само за древните религиозни практики, но и за много от съвременните религии в това число и християнството. Въпреки приетото от българите и изповядвано и днес християнство, то те не променят изцяло своите религиозни възгледи от предхристиянския си период. Самата българска православна църква възприема много от нашите езически традиции, поради това източното православие става достъпно за народа ни.
Съществуващите до този момент религиозни представи на българите оказват влияние и върху неговия фолклор и народен календар. Непосредствено след Рождество Христово според народните вярвания започват тъй наречените Мръсни или Погани дни. Те траят до Богоявление ( Йордановден ) – 6.01 ст. Пак според тези вярвания, през този период се активират всички лоши сили. Те излизат след залез слънце и изчезват при първи петли ( около 3 часа сутринта ). От полунощ до първи петли ходят различни духове. Някои от тях, като караконджола са пакостливи, но не нанасят трайни вреди на човека. Народът ги рисува като получовеци, полуконе. Според народното поверие, от главата до предните си крака каракоджола има човешки черти, а другата половина от неговото тяло има външните белези на коня. Но освен копита и конска опашка този дух има и криле, с които хвърчи. Старите хора са вярвали, че ако случайно човек замръкне и не дай боже той е на път, то караконджола го възсядал. Той не напуска човека докато не пропеят първи петли - тогава този дух губи своята сила.
Освен караконджола в нощите след Коледа бродят и други сили. За разлика от получовека караконджол, те са зли духове, които вредят повече на хората. В тези нощи навън ходят вещици, вампири, нави, таласъми и други. Те в повечето случаи причиняват смърт на обикновенния човек. Старите хора смятат, че вещица става тази жена, която е минала 50 години. Тя може да е стара мома, бездетка или вдовица. За да стане вещица, тя трабва да вземе на Велики четвъртък първото снесено от черна кокошка яйце. То трябва да е снесено преди изгрев слънце. След като го вземе тя го слага под мишниците си докато се излюпи. Тогава пилето се коли на пусто огнище. С неговата кръв бъдещата вещица си намазва тялото. Тя не се къпе в продължение на 40 дена. Когато изтече този срок, тя се изкъпва след полунощ в опачница ( воденица, чието ветло се обръща на обратно ). Малко по-късно тя отново идва на същото място, където се полива със специални билки, които народа нарича самодивски. Те също биват сварени на пусто огнище. Едва след тези действия тя получава силата да прави и разваля магии. Според народните вярвания, след като приключи с тези ритуали, вещицата от този момент нататък придава душата си на дявола. От него получава тази сила. Те вече получават познания за всички болести и билки. Освен това тези жени могат не само да лекуват, в същото време вещиците могат и да причинят и смърт на даден човек.
Освен от вещиците хората се страхували и от вампирите, навите и таласъмите. За разлика от вещиците, вампирите, навите и таласъмите произлизат от вече починали хора. Когато един човек почине и неговото тяло бива прескочено от животно, то той се превръща във вампир. Но в такива се превръщат и тези хора, които са умрели от насилствена смърт или от дълбока старост. Вампири или плътеници се превръщат и хората, които не са приели светото кръщене и които не са погребани прикадени. Това важи и за тези които са погребани неокъпани. Старите хора смятат, че вампирът е въплатената душа или сянка на човека. Тя броди през нощта и прави пакости през първите 40 дни от смъртта на човека. Тази сянка излиза след полунощ и изчезва при първи петли. Но ако през това време не е убита, нейната мощ се усилва и тя започва да броди и през деня. Това обикновено е душата на човек, който преживе е натрупал много грехове. След като минат тези 40 дни сянката или душата на починалия се оплътява и приема образа на човека преди неговата смърт. Това нещо старите хора наричат укостяване. Самите вампири имат същата структура на тялото, като живите хора, но те нямат кости. Те имат хрущяли. Тези вампирясали хора водят обикновен живот и могат да се женят. Децата на вампирите или плътениците се наричат глогове. Единствено те ги виждат и могат да убият вампирите. Но за да бъде убит един вампир човека не трябва да е само негово дете, но самият глог трябва да е заченат и роден в събота.
През тези зимни нощи, наред с кароконджола, вещиците и вампирите, навън бродят нави и таласъми. Въпреки че и навите, и таласъмите са сръхестествени същества, то представата на старите българи за тях е различна. Обикновено хората си представят навите като малки голи пилета. Тези пилета са душите на починалите насилствено преди и след раждане деца. Такива са и починалите некръстени деца. Както при вампирясалите хора, така и душите на самите нави бродят и се мъчат. Те постоянно търсят своята майка за да й напокостят за това, което им е сторила. По този начин навите си отмъщават. Тяхното отмъщение застига не само собствените им майки, но и всяка бременна жена или родилка. За това народът предприема различни начини за предпазване на бъдещите майки и на жените, които вече са станали такива.
За разлика от навите, в представите на хората таласъмите имат човешки и животински образ. В първия случай това се отнася към строителната практика да се зазидва сянка или чял човек в основите на мост, чешма и други. Народното поверие гласи, че ако се вгради сянката или тялото на даден човек, то мостът или чешмата ще бъдат здрави. За да се вгради обаче сянката, всичко това трябва се направи на пладне и скришом от набелязания човек. Майстора тогава примерва с пръчка сянката на жертвата и я вгражда в основите. Човекът, чиято сянка е вградена, умира след известно време. Всички лекове са безсилни пред това. Зазиданата сянка или душа на вече починалия човек се мъчи. Тя може да излезе от своя затвор след 7-9 години, ако пък зазидания е бил грешен, душата ( сянката ) му излиза едва след 32 години. В началото вградената сянка илиза през ноща, като се явява в образа на починалия човек – мъж, жена или мома. Ако е жена или мома, тя пее.
Освен чрез лика на обречения човек, сянката приема и образи на различни животни. Тя се появява под формата на някое животно, тогава когато покрай мястото където е зазидана случайно мине пътник. Това обикновено става след полунощ. Мислейки нещастния пътник за майстора, който и е причинил това зло, тя го убива. Животните, в чийто образ се въплатява вградената сянка, старите хора наричат таласъми. Във втория случай, народът представя таласъмите като духове пазители на закопани съкровища. Те се явяват в образа на различни животни. Както зазиданата човешка сянка, така и духовете пазители на заровеното имане убиват хора. Тези таласъми убиват само хора, които при опит да се доберат до заровеното златно съкровище не са успели да изпълнят условията на човека, който го е закопал. Тъй като всяко имане е прокълнато, то може да бъде дадено на човека, който го е открил, без последният да пострада при определени условия. Пазителите на тези съкровища единствено не нападат сираци, тогава само златото се дава на такива хора. Единствено те могат да го ползват със здраве и щастие.
От споменатото до тук виждаме, че не всички духове вредят на хората. Някои от тях, макар и да им правят пакости, не причиняват физическа смърт на хората. Но наред с тях има и такива, които довеждат до полуда и смърт обикновения човек, който се е оказал на неподходящото място в неподходящото време. За да се предпазят именно от злите духове, нашите предци предприемат редица предпазни мерки срещу тях. Най-широко разпространение има носенето на чесън в пазвата. Понеже този чеснов лук е от Бъднивечерската трапеза, то той е прикаден. Такъв чесън носят и коледарите в нощта на Бъдни вечер срещу Коледа. Освен това коледарите преди да тръгнат изпиват прекадена вода от празничната трапеза, в която преди това са били сложени въглени от Бъдника. Така че караконджоло и другите лоши сили не са могли да ги нападат. Наред с тези предпазни мерки българите са използвали и различни видове билки, които имат магическа сила. Те също пропъждат злите сили.
В много от вярванията на българите се преплитат по стари представи за видимия и невидимия свят. Забелязват се реминисценции от древногръцката и тракийска религиозна система. Пример за това мога да посоча преставата на нашия народ за караконджоло. Образа на това сръхестествено същество много прилича на древногръцките сатири, които са полухора, полуконе. Те са спътници на боговете и най-вече на Дионис, които понякога правят различни пакости. В нашите народни вярвания се срещат и елементи от религиозните вярвания на траки, гърци, египтяни и други в задгробния живот и за пътуването на душата в отвъдния свят. Това обаче не винаги е било гладко. Понякога тя е трябвало да извърви дълъг и мъчителен път пълен с препятствия, за да намери покой. Тези два примера ни довеждат на мисълта, че въпреки християнството, което сме приели, в нашите религиозни представи са се съхранили част от религиозния мироглед на древните народи.

Източник: bulgarian-folklore.com