Благовещение

Православната църква чества празника Благовещение (блага вест) винаги на 25 март. На този светъл празник се възпоменава едно от най-радостните събития в историята на изкуплението на човечеството от греха, от злото.Старите хора казват, че пролетта идва на Благовец, когато долитат лястовиците и закукат кукувиците.
На 25 март се празнува един от най-хубавите православни празници Благовещение. Преданието разказва как на 25 март небето се отворило и при Дева Мария слязъл Божият ангел-вестител Гавраил и и съобщил, че ще роди Божи син.
“Радвай се благодатна, Господ е с тебе; благословена си ти между жените. Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени, затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божии.”

Благовещение се празнува девет месеца преди Рождество, от където се поставя началото на нашето спасение. Празникът е известен още като “половин великден”. Камбаните на църквата известяват зачатието, а хората възкликват “Радвай се благодатна, Господ е с тебе!”. Облича се нова дреха и на празничната трапеза се слага риба, обредна питка, мед и лучник. Бабите казват, че дойде ли Благовец, хората се хващат за зелено. Приготвя се супа от прясна коприва и в средата на трапезата се нареждат зеленчуци. Момичетата месят за първи път питка с мед, която раздават на съседи и роднини.

Гадае се по деня, каквото правиш и както премине той, такава ще е цялата година.

Хубаво е да носиш пара в джоба си. Вярва се, че ако те закука кукувица, за да имаш берекет, трябва да се хванеш за паричка. Момите ще разберат дали ще се задомят, като поставят във вода лалета и изчакат три дни. Ако се разпъпят, ще се омъжат до края на годината. Който види летящ щъркел, ще е благословен през цялата година. Против урочасване се прави възел на коланче или забрадка, което не се развързва до другата година.
На този ден не е хубаво да се спи до късно, за да не те закука кукувица в леглото и да се разболееш. Жените премитат къщата и палят сметта, като по този начин изгарят всичко лошо. На този ден се отделя особено внимание на змиите. В народните обичаи и вярвания змията е обичано същество – тя е умно и мъдро животно, но същевременно и избягвано, защото вещае смърт. Предпазва от болести и изцерява болните. На Благовец се вярва, че на който змия му пролази дрехата, ще добие големи богатства, както и ако е болен ще оздравее. Удряйки в желязо се прави ритуално пъдене на змии и се казва заклинание: “Бягайте, зъми и гущери, днеска е Благовец”.

25 март е благ ден, в който човек не чувства болка и раните заздравяват. На малките деца пробиват ушите и се бележат животните. Жените копаят градината, а мъжете пускат пчелите от кошерите.

Имен ден празнуват Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Благо, Евелина, Евангелина, Гавраил, Габриела, Гавраила и др.

Както повествува св. евангелист Лука, на този ден ангел Гавриил се явил на пречистата девица Мария в галилейския град Назарет и й съобщил Божията воля, че тя ще бъде осенена от Св. Дух, ще зачене и ще роди многоочаквания Месия - Избавителя на целия човешки род от робството на греха и порока, от смъртта и тлението. Изпълнена с недоумение, поради свръхразумната тайна, явена й от Божия служител, тя със смирение и послушание отвърнала с думите: "Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думите ти" (Лука 1:38).

От този миг насетне неизказана радост изпълвала чистото сърце на назаретската девица. А когато нейният Син Богочовекът Иисус Христос страдал и умрял на Голготския кръст, тя, както никой друг на тая земя, изживяла ужаса на човешката неправда, за да стане оттогава и завинаги най-усърдната наша застъпница пред престола на Всевишния - на Бога.

Но да се върнем към празника Благовещение, да вникнем в неговия смисъл и съдържание. Този празник е колкото личен - за светата Дева, толкова и общочовешки. Изпълнението на ангелските слова наистина донесло велика радост на св. Богородица. Тази радост не останала само за нея - чрез нея тя преминава у всички искрено вярващи членове на Църквата - християните. Това е дълбокият смисъл на празника. Християните приемат със сърцата си събитието от Назарет и осмислят неговото съдържание.

Но не са малцина ония, които искат да вместят в малкия си съд на студения си разум невместимия Бог; да анализират ангелските слова и по чисто умозрителен път да ги отрекат и отхвърлят, защото не се вграждат в рамките на логическото мислене. Не бива да забравяме, че Божият вестител изрекъл радостните думи за свръхестественото, но не противоразумно зачатие и раждане на Сина Божи. Изрекъл тези думи за всички, които с вяра приемат непостижимата Божия тайна, и като я приемат, искат да вселят в сърцата си невместимия всеобемащ Бог.

Радостна е вестта от Назарет. Тя е извор и на други неизчерпаеми радости. Радостна е всяка вест, дошла от небето, съобщена от ангели и разгласена от човеци. Така в нощта на раждането на Богочовека от пречистата Дева Мария, която е изпълнение на ангелската вест от Назарет, ангел Господен съобщил на пастирите: "Ето, благовестя ви голяма радост.... днес ви се роди в града Давидов Спасител, който е Христос Господ" (Лука 2:10-11).

На земята се бе родил най-великият Благовестник и Изпълнител на изкуплението, който чрез слово и дело извърши обещаното изкупление Той всякога вестеше словото на истината - благовестието на нашето спасение, защото чрез Неговото себежертвено служение на Бога и на човеците Той донесе радост на земята. Тази радост се утвърди чрез възкресението Му. И тогава ангел Божи каза на първите свидетели на възкресението: "Радвайте се!" (Мат 28:9).

Тези ангелски думи станаха заветни в Църквата Христова Поради това и нейните членове пребъдваха в радост и вестяха словото на спасението като радост за всички. "Винаги се радвайте!", съветва св. апостол Павел (1 Сол. 5:16), защото християнството е религия на духовната радост, на хармоничните човешки взаимоотношения.

Първопричината за тази общ християнска радост е Благовещението в Назарет. Поради това Православната църква всякога величае преснетата Дева Мария с молитви, със славословни песнопения, а вярващите християни през всички векове молитвено са изливали пред нея своето сърце, принасяли са й своите величавия и на нея са възлагали своите надежди.

Като майка на родения от нея по плът Син Божи тя е майка на цялото изкупено човечество. Тя е не секващ извор на обич и живот, творческо вдъхновение и възвишен преживявания.

Нейната духовна чистота, нейното съучастие в делото на изкуплението, нейното ходатайство пред Бога, нейната най-чиста свята майчинска любов са отразени в редица църковни песнопения. Православната църква я нарича Богородица, нарича я храм на Бога, небесна царица, врата небесна, упование на страдащите, радост за всички скърбящи, усърдна молителка и застъпница пред нейния Син и наш Бог.

При тази изключителна възхвала и почит естествено е иконите с нейния пречист образ да имат такова широк разпространение и да се ползват такова благоговение от страна н православните християни.

Празникът Благовещение е за цялата Църква, за всички, които духовно живеят в нея, чиито сърца са живи чрез Христа, които откликват на благата ангелска вест и посвещават себе си в сдружение на доброто, на чистото и възвишеното.

Източник:rozali.com