Григорий Богослов Назиански

Велик отец и учител на Църквата, водеща фигура в триадологичните спорове през ІV в. Наречен е "Богослов" заради изключителните му заслуги в изясняването на догмата за Света Троица. 

Роден около 329 – 330 г. в областта Кападокия, в семейство на благочестиви християни. Баща му става епископ на гр.Назианз и осъществява първоначалното християнско възпитание на своя син. Св. Григорий се образова в най-добрите школи на своето време в Кесария Кападокийска, Кесария Палестинска, Александрия, Атина. Запознава се със св. Василий Велики и между двамата пламва истинска християнска любов, изразена в крепкото им приятелство. От 357 г. Св. Григорий отново е в своята родина, ставайки помощник на своя баща, когото успява да предпази от раздор с паството му, заради подписаната от него полуарианска вероизповед. Въпреки нежеланието му той е ръкоположен за презвитер през 362г., а през 372 г., Св. Василий Велики го ръкополага и за епископ. 

През всички тези години Св. Григорий трудно понася славата и известността, почестите, които му се оказват заради голямата му ученост. Монашеският живот става негов идеал, той е склонен към уединение и молитвено съзерцание. След смъртта на баща му през 374г. Св. Григорий се оттегля в манастира "Св. Текла" в Селевкия Исаврийска. В 379г. привържениците на православната вяра се обръщат към него с молба да им се притече на помощ в борбата с арианството и да заздрави църковните дела в столицата. Повечето от храмовете в Константинопол са в ръцете на арианите, но Св. Григорий започва с похвална ревност да проповядва и не след дълго славата му достига до императорския двор. 

Православният император Теодосий І / 379-395/ настоява св. Григорий да заеме Константинополската катедра. Този избор е утвърден на Втория вселенски събор /381г./ , където светецът проявява пълнотата на богословските си познания и силата на православната си вяра. Изборът му за Константинополски архиепископ е оспорен от някои египетски епископи. За да запази мира в Църквата, Св. Григорий доброволно се отказва от тази длъжност и се завръща в Назианз, а през 383 г. се оттегля в бащиното си имение, където се отдава на литературно- богословски и поетически занимания. Съчиненията му се ползват с голямо уважение и авторитет в целия християнски свят. Св. Григорий се изявява като църковен писател и богослов в своите "Пет слова за богословието", където вдъхновено разкрива истината за троичността на Бога, оборвайки лъжеученията на еретиците. Той притежава и богат поетически дар, изразен в неговите стихотворения с догматическо, нравствено, историческо и автобиографично съдържание. Запазени са и 243 писма, в някои от които светителят отново засяга дълбоки догматични въпроси . Св. Григорий умира в края на 389 г. или в началото на 390 г. Църквата отбелязва паметта му на 25 януари/7 февруари и 30 януари/13 февруари.

На 25 януари имен ден празнуват всички, които носят името Григор (означава "който бди" или "григорос", което значи "бърз"), Гриша, Григорена

Източник: roacbulgaria.org