Специално за 1-ви Март!

В народните представи пролетта идва с пристигането на баба Марта. Нейният двойнствен образ — ту весел, ту сърдит, едновременно утвърждаващ и отрицаващ, представя женското, пораждащо живота начало, и в същото време —пак женското, но стихийно, рушащо начало. Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Негов знак е мартеницата, символ на пробуждането и култа към слънцето.

Мартенички
/народна песен/
Щъркеле, щъркеле,
Завърти се наоколо!
Доведи си щърковците!
Да ни вземат мартеничките,
Да докарат ново лято!
Ново лято -топло лято!
Щъркеле, щъркеле,
Завърти се наоколо!

Белият цвят първоначално символизира мъжкото начало, силата, светлата, соларна зона. По-късно под въздействието на християнската митология обозначава девствеността и непорочността — белият цвят е цветът на Христос. Червеното е женското начало, здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането.Да си припомним,че първоначално женските сватбени носии са червени.

Мартеницата е своеобразен амулет срещу злите сили и окичването с мартеница е един магически ритуален акт: усуканият бял и червен вълнен конец запазват човека чрез механизмите на контактната магия.

Кокиче /Вергиния Генова/ 

Кокиченце бяло, в снежинки е цяло, с тънко краченце, звъни със звънченце:
- От сън се будете, очи отворете! Баба зима си отива, пролет слънчева пристига.

Кукуряк 

Кукуряка, веселяка,
пак нахлупил е калпака,
целият се зеленее,
а усмивката му грее.
Вятър вее хвърчилата!
Бързо сваляйте палтата,
и прибирайте шейната,
пък вадете колелата

Традицията 

Сутринта рано стопанките простират или закачват пред домовете си червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци: те пазели къщата, да не влезе злото — болести и немотия. Като ги видела, баба Марта щяла да се разсмее и да пекне слънце. Предварително жените усукват бели и червени вълнени конци — мартеници, които завързват или окачват на всеки от семейството. Мартениците трябвало да са така усукани, както момите се усукват около момците. Невестите носят мартениците отдясно, момите — отляво. Ергените ги носят с разчепкани краища, а зрелите мъже — изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.
Обикновено направени от вълна, мартениците са във вид на парички, топчета, пискюли, пулчета и съсънки (гроздчета). 

Неповторимо български и уникални са кукличките Пижо и Пенда. 

Мартениците пазят човека от уроки и болести; свалят се чак тогава, когато се види първия щъркел и след като се свалят, се закачат на разцъфнало (или зелено) дръвче. По други места я слагали под голям камък и след 9 дни гледали какво има под него. Ако са се настанили мравки, годината ще е богата с овце, ако има други по-едри буболечки — сполука в крави, в едър добитък. Затова някъде наричат мартеницата “гадалушка”. Другаде я хвърляли в реката, та по вода да им върви и всичко лошо да изтече. Казва се : “Отнеси зимната труднотия и ми остави пролетната хубостия!”

По-трудно изпълним за градските жители е обичаят мартеницата да се свали, когато видиш щъркел за първи път през пролетта. Поверието е, че ако видиш щъркела в полет, всичко през годината ще ти върви добре – сякаш “хвърчи”. А ако щъркелът е кацнал, ще си сънлив и мързелив през идното лято. Затова пожеланието в такъв момент било “Щъркел хвърчи и аз да хвърча”. Или пък като хвърляли своята мартеница нагоре към летящия щъркел, децата викали: “На ти на тебе мартеница, а дай на мене здраве”.

В някои краища наричат седмицата, започваща от 1 март броените дни — по тях гадаят какво ще бъде времето през годината. Широко разпространен е и друг обичай — избиране на ден: всеки си намисля определен ден до 22 март и по него познава каква ще му е годината — слънчев, ще е успешна; ако времето е лошо-трудности. Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червен и бял конец, без прибавки към него. В някои области на конците вързвали златна или сребърна паричка, синьо манисто, но те по-скоро играели роля на народен амулет — да предпазват от болести хора, добитък и овощни дървета. Народното чувство за красота, което създава оригинално творчество, се проявява по-късно. Червеният цвят в бита на народа ни е средство за предпазване от болести. Да си припомним, че на младите булки и на малките деца са връзвали пресукан червен конец на китката. Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената — здраве и сила, толкова необходима в края на зимата, когато жизнените сили и хранителни запаси са на изчерпване.

Иде пролет
/Елин Пелин/
Ах, усещам, вече иде пролетта,
в ръцете и китка росна от цветя!
Косите и – лози вити и бръшлян,
бял венец и по главата разпилян.
Дрехите и – рози бледи, сливов цвет,
по устните и пчелите сбират мед.
Дето мине, тя със радост дава дар -
кукуряк, кокиче бяло, минзухар.
Усмивката и – слънце ясно над света…
Ей, излезте да пострещнем пролетта!


Мартеницата – мощен магически талисман
“мартеници” или “байници” 

От векове на хората е известно, че енергийното поле на Земята през месец март е силно, защото: природните сили се събуждат, настъпва пролетното равноденствие и същевременно започва следващият зодиакален цикъл. Хората от древността се мъчат да умилостивят природата и създават талисмани. Такава е и мартеницата по нашите земи. Традиционната мартеница е от два основни цвята – червен и бял, като по време на изработването й бабата, която я правела я наричала за здраве, късмет и защита от злото. Именно това наричане (баене) било същността и я превръщало в мощен магически талисман, кодиран за определената цел.
Корените на мартеницата са от магическите ритуали на прабългарите за пробуждане на пролетните природни сили. Особено магическо значение се отдава на 1-та “мартена месечина”, т.е. на 1-то мартенско пълнолуние. Тогава девойките в предбрачна възраст се залавят на хоро, за да се задомят през годината. Магьосниците поставят яйца под мишниците си, от които според народната вяра на Велики четвъртък се излюпват пиленца-мамници. Тези пилета са способни да примамват житото и млякото от чуждите ниви и крави.
През всичките съботни дни от месец март жените избягват да перат, за да не бие градушка през лятото. 

МИНЗУХАР
/Петя Караколева/ 

В храсталака – шум и глъч,
вдига Врабчо олелия:
- Падна някакъв си лъч!
Звяр ужасен! Да се скрием!
- Олеле, каква беда, в храсталака
ще нахълтам! Взех за слънчова
брада дряна, цъфнал в злато жълто! – охкаше лъчът след Врабчо, ох, че глъч и олелия…
Пролетта го взе в ръка, поразгледа го, помисли, после бодна го в пръстта – всичко сее пролетта.
- Виж ти, вече не е звяр! – Врабчо радостно чирика. – Просто слънчев минзухар в храсталака е поникнал

ЗАЩО МЕСЕЦ МАРТ ТЕ ИЗБРАХА?
Да не подстрижете умът си !

Названието „март” идва от латинското „Мартиус”, т. е. Марсов, посветен на Марс – бога на войната, син на Юпитер и Юнона. Старите българи са го наричали „брезен” – „брезите лист и мъзга пущат”. в тъмни зори, преди да настъпи месецът, стават само девойките, за да не им препика баба Марта очите, та цяло лято да им се спи като работят. Младите трябва да срещнат първи своенравната старица, за да бъде цял месец весела и засмяна, а времето – топло и хубаво. През март не се подстригват хората, за да не им се „подстриже” умът и да станат глупави.
Така останал обичаят да се правят мартеници, за да е радостна “баба Марта” и да носи само добрини на хората. Стопанката връзва мартеничките на всички в дома и благославя: “Да има здраве по хора и добитък, да раждат овошките, да бягат змии и гущери от хората, да има сполука в добитъка…” 

Пожелания за Баба Марта: 

Да си здрав и силен, да си бял и червен, да си весел всеки ден!
Като мартеничка бяла и червена да сме свързани с теб вовеки и все да сме засмени!
На ръката ти ще вържа мартеничка бяла и червена и ще те целуна по бузата бърже, за да станеш румена и засмяна!
От моето сърце ще взема червеното, от твоето лице ще взема бялото и ще нарека нашата мартеница за здраве, късмет и любов!
Изплетох ти мартеничка и я нарекох за здраве, за живот и добрина!
Да посрещнем пролетта и да викнем любовта!
“Да има здраве по хора и добитък, да раждат овошките, слънцето да се пърли през лятото и да не краде от хубостта на момите; да бягат змии и гущери от хората, да има сполука в рогат добитък…”
“Да си здрав – червен и да остарееш и побелееш като Стара планина!”


Бяло-червеният конец е здравата нишка, която свързва българите по света в едно – да сме здрави, силни и щастливи, да помним, че сме българи – където и по света да се намираме

ЛЕГЕНДИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ 

Една от тях свързва носенето на мартеници с излизането на хайдутите в планините. Цветовете съвсем не са случайно избрани. Белият символизира жадуваната свобода, а червеният – неизбежното проливане на кръв за извоюването й.
Друга легенда ни пренася във времето на Аспарух. След победата над византийците и обявяването на новооснованата българска държава ханът решил да извърши жертвоприношение на бог Тангра. Обичаят от земите на хан Кубрат отреждал жертвената клада да се запали със стръкче изсъхнал копър, какъвто не успели да намерят наоколо. Докато мислел какво да прави, на рамото на хана кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. Хуба, останалата в далечния бащин дом сестра на Аспарух, сънувала сън и разбрала за затруднението на брат си. Изпратила му копър по любимия сокол. По белия конец имало червени капки кръв – от одрасканата й от птицата длан. Хан Аспарух запалил огъня с копъра, а червено-белия конец завързал на китката си за спомен. После всички се закичили с червено-бели конци. Денят бил 1 март, тогавашната Нова година. Нарекли червено-белия конец мартеница, по името на месеца, и тя станала символ на мир и любов, на здраве и щастие. С бялото се изтъкват чистотата и искреността на отношенията,с червения – топлотата на приятелство и взаимна обич.
Легенда ни връща чак във времето на хан Исперих. 

Преди много, много години, от далечните Тибетски планини хан Исперих напуснал родния дом и тръгнал да дири плодородна земя за народа си прабългарски. Минал топ много планини и реки, докато най-накрая спрял в земите на славяните, които го посрещнали радушно. Славянки с бели дрехи му носели бо-кали с напитки, а трапезите били отрупани с ястия – плодовете на тая благословена земя. Но на хана не му било весело, че тъгувал за своите близки – за майка си и сестра си Калинка. Седнал топ на брега на голямата река и бисерни сълзи покапали по загорелите мъжки бузи, а взорът му се отправил молитвено към слънцето и боговете. и станало чудо. На рамото му кацнала бързокрила лястовичка. На нея Исперих разказал болката си. Лястовичката отлетяла към земите, откъдето дошли българите, и разказала с човешки глас на Калинка, че брат й има ново царство, че тъгува за нея и праща много здраве. 

Зарадвала се Калинка и решила да прати хабер на своя братец. Свила китка от Зеленило, усукала я с бял вълнен конец и възелчета за поздрав сторила – както българите словото пазели, та я пратила по лястовичката. Като мълния се понесло птичето и скоро кацнало на испериховото рамо. Но от дългия път крилцето му се протрило и алена кръв обагрила вълната. Ханът радостен взел китката, разчел по възелчетата сестринския поздрав, накитил гърдите си с китката и мартеницата грейнала. Оттогава Исперих побелил на народа си: всеки да върже китка от пресукан бял и червен конец и на този ден да се кичи – за здраве и небесен благослов. Туй се случило на първи март и останало до наши дни.

А християните разправят, че преди много години, когато хората били радостни, обличали бели дрехи. Така в една пролетна утрин на първи март, в годината,
когато Исус щял да се появи сред човеците, Дева Мария в бяла премяна се изправила сред одаята пред огнището, отрязала една лентичка от фустата си и я обагрила с девствената си кръв.
После я усукала с друга бяла такава и украсила гърдите си.

След туй излязла на пруста, за да срещне първите зари на слънцето, да възвести на вселената, че я чака плодородие – животворящо и светло, и да я благослови… 

… И се родил Господ Исус Христос, единосъщ с Бог Отец, въплътен от Свети Дух и Дева Мария – Пресвета Богородица.
Оттогава до днес усуканото бяло и червено.
А според християните от поречието на Тонзос този български обичай е единствен по света и е израз на човешко поклонение към майката Господня.

Жизнена и силна е народната традиция. И сега тя носи много радост и красота на народа ни, зарежда с енергия и надежда, дарява обич и закрила на млади и стари.

На 1 март празнуват имен ден
Марта, Мартин, Мартина, Евдокия

СЪНОВНИК – Мартеницата не е от добрите знаци - Закичват ли те с мартеница, значи ще сгрешиш, ще постъпиш нетактично. Закичваш ли някого с мартеница или я видиш, означава че в реалността ще навредиш някому в стремежа си да му помогнеш.

Много и различни са легендите за единственото само българско послание за късмет и красота в живота – мартеницата. 

Източник: martenica.org