Андреевден

Смята се, че на 30 ноември небесното светило помръдва колкото пиле в яйце. Денят пораства, колкото петел скочи на прага. На Атанасовден - колкото скача тригодишен елен.
Разказват , че на този ден някой си апостол Андрей възседнал мечката и тръгнал към Господа. Само Андрей от апостолите си нямал празник. Като видял, Бог му казал: “Който не те празнува, да го язди твоят кон!”
Празникът е близо да започването на зимния сън на мечките. На 30 ноември мечката трябва да се уважи. Чества се обръщането към лятото и нарастването на деня.
Рано сутрин се сварява царевица, накисната от предния ден. Слагат се да врат по няколко зърна грах, боб, леща, просо, жито...Всичко, което се сее на полето. Когато се свари, хвърлят през комина с шепи до три пъти. Викат мечката да хапне варен кукуруз, та да не яде суровия, да не се навърта край домове и обори. Народът изпраща мечката в зимното леговище с празник и надежда за здраве и плодородие.