Екзистенциализъм

Екзистенциализъм- може да се определи по- достъпно като Философия на съществуването. Но всъщност това е ирационалистично направление на съвременната философия, което възниква (след Първата световна война - в Германия, в периода на Втората световна война - във Франция, а след ІІ световна война и в останалите държави, вкл.и САЩ) като опит да се създаде нов мироглед, отговарящ на интересите на интелигенцията. Идейните извори на екзистенциализма са Философията на живота, феноменологията на Хусерл, религиозно - мистичното учение на Сьорен Киркегор.

Могат да се определят два вида екзистенциализъм:
Религиозен Е., чиито представители са Марсел,Карл Ясперс, Бердяев, Шестов, Бубен и Атистичен Е. - с представители : Хайдегер, Сартр, Камю, Симон дьо Бовоар.
В екзистенциализма намери отражение кризата на либерализма с неговото повърхностно - оптимистично светоразбиране, с вярата му в прогресивното развитие на обществото. Възниква като песимистичен мироглед , който си поставя въпроса как трябва да живее човекът, загубил либерално - прогресистките си илюзии, пред лицето на историческите катастрофи?
Екзистенциализма е реакция така също и срещу рационализма от епохата на Просвещението и немската класическа философия, получила невероятно разпрострванение в края на ХІХ и началото на ХХ век. Според екзистенциалистите основната черта на рационалното мислене се състои в това , че то изхожда от принципа на противоположността между субекта и обекта. В резултат на това цялата действителност, включително и човека се представят на рационалиста само като обект на научно изследване и практическо манипулиране, поради което този подход има "безличен" характер. Екзистенциализмът, напротив е длъжен да се прояви като противоположност на извънличната, "обективна" научна философия. Всъщност  Екзистенциализмът по този начин противопоставя философията и науката. Предмет на философията (Хайдегер) трябва да стане "битието", докато предмет на науката е "съществуващото", а под "съществуващо" се разбира всичко отнасящо се до емпиричния свят, от който е необходимо да се различава самото битие. Последното се схваща непосредствено (чрез разсъдъчно мислене), само непосредствено, откривайки се на човека като негово собствено битие, негово лично съществуване, т.е. като екзистенция. Именно в екзистенцията се съдържа неразчленената цялостност на субекта и обекта, която не е достъпна нито за разсъдъчно - научното, нито за спекулативното мислене.
Във всекидневния живот човек не винаги осъзнава себе си като екзистенция, затова е необходимо той да се окаже в гранична ситуация, например пред лицето на смъртта. Намирайки себе си като екзистенция, намира за първи път и своята свобода. Защото според Екзистенциализмът свободата се състои в това, човек да не проявява като вещ, която се формира под влиянието на естествената или социалната необходимост, а да се "избира" сам, да формира себе си с всяко свое действие и постъпка. Заедно с това свободният човек носи отговорност за всичко, извършено от него, а не се оправдава с "обстоятелствата". Чувството за виновност за всичко, което се извършва около него, това е чувството на свободния човек (Бердяев).
В екзистенциалистката концепция за свободата се изрази протестът против конформизма и приспособленството, характерно за индивида с тесен светоглед, чувстващ се като малък винт в огромната бюрократична машина, неспособен да промени нещо от хода на събитията. От тук Екзистенциализмът постоянно подчертава човешката отговорност за всичко, което се случва в историята.

Екзистенциализмът е най-влиятелното философско течение през първата половина на 20 век. Литературата от този период е също силно изразена. Фундаменталната идея, върху която се крепи екзистенциализма, е "съществуването предшества същността". Това означава, че преди всичко съществува човекът. Той се ражда на земята и чак след това се самоопределя. Първоначално той е нищо, но после сам решава какво да прави от себе си. Човек е само това, което избере да бъде, откъдето идва и важността на избора. По този начин първият ход на екзистенциализма е да придаде на човек цялата отговорност на неговото съществуване.

Отслабена вяра
Не бихме могли да разберем правилно екзистенциалните идеи извън контекста на историческата епоха. Тоталната разруха, причинена от световните войни, подлага на изпитание всяка ценностна система, концентрирана около идеала на рационализма, от века на Просвещението. Катастрофалните събития разкриват най-тъмните и ирационални страни на реалността. Вярата в прогреса прилича само на наивен идеализъм. При гледката на руините, на избиванията и униженията, оптимистичната визия за бъдещето се поддава на безнадеждността, презрението, разочарованието, страха и несигурността. Нормите на цивилизовано общуване между хората и народите не струват нищо. Става ясно, че подобряването на техниката може да бъде използвано не за, но против щастието на хората. Дълбок скептицизъм към способността на културата да запази смисъла на живота доминира в душите на хората. Отделният индивид се чувства неспособен да подчини посоката на събитията на своята воля и разбира, че е само жертва на една нехуманна социална система. Неговата предишна мечта - да бъде гражданин на европейска република, а защо не и световна, е заместена от усещането, че навсякъде е странник. Той е никой, той е никъде, сам и ненужен. Отношенията му с обществото са прекъснати, идентичността на неговото собствено Аз е унищожено.
По този начин екзистенциализмът изразява драмата на една генерация, нейната погнуса, предизвикана от откриването, че съществуването е загубило своята истинност благодарение на глупостта на тълпата, заслепена от своите псевдо идеали и кризата в човешките отношения.

Екзистенциални проблеми
Апокалиптичната действителност предопределя основните и най-дискутирани теми от интелектуалците, повече или по-малко близки до екзистенциализма: човешкото съществуване, станало все по-трудно, абсурдността, страданието и смъртта, обезличаването на отделната личност и сгромолясването на разума.

Представители
* Лев Шестов, Николай Бердяев в Русия
* Мартин Хайдегер, Карл Ясперс в Германия
* Албер Камю, Жан-Пол Сартр, Симон дьо Бовоар във Франция

Източник: izkustvoto.com