Оригами - Изкуството за сгъване на хартия

Още отпреди човечеството да започне масово да произвежда и използва хартията, тя вече има най-различни предназначения и не се ограничава само във функцията си на носител на текст „черно на бяло”. Човекът успява да приложи своите изобретателност и творческо усещане, за да разчупи стандартната представа за белия лист, да му придаде нова роля, нова външност и нов прочит. И така днес вече говорим за изкуството да оформяш хартията по свой образ и подобие или както още ти харесва.
Вероятно най-популярната дума в тази област е оригами – японското изкуство за сгъване на хартия. Много хора свързват оригами с традиционни и популярни модели като жеравът и розата, но са малко запознати с голямото разнообразие, което това изкуство предлага. Тук няма да се занимавам с историята на оригами, защото това е хем много често засягана, хем доста суховата тема. Предпочитам да ви представя онези различни лица на това изкуство, за които стана дума по-горе. 

Класическото оригами представлява неподвижна фигура на жива или нежива природа – на всичко, за което можете да се сетите – направена чрез сгъване на квадратен лист хартия. Много хора спират до тук и смятат, че всякакви вариации – например оригами от правоъгълен лист, от няколко листа или правене на разрези в хартията – не са оригами. Истинският оригамист обаче не може да си позволи подобна ограничена визия. Ето затова има подвижни, модулни, мозаечни и други видове оригами, които са интересни, красиви и предизвикателни за правене. 

Подвижните оригами (на английски action origami) можем накратко да определим като класическо оригами, което мърда. Доста грубо определение, но схващате идеята. Това са модели, които летят (например самолетчета), които трябва да надуеш, за да придобият окончателната си форма (като т.нар. „водна бомба”), или които чрез прилагане на натиск в дадена точка извършват движение (най-популярна е птицата, която размахва криле, но и скачащата жаба е добър пример). Някои традиционни подвижни оригами включват и правене на разрези в хартията, но в днешно време това се избягва. 



Мозаечните оригами (на английски origami tessellations) също спадат към класическите, тъй като се правят от един лист хартия без рязане или други модификации. Звучи лесно, но всъщност тези оригами са доста сложни. Целта при тях е да се направи мозайка чрез сгъване на хартията и оформяне на отделни парчета, които да си пасват. И да не забравяме – това се прави от един лист. Сгъването също не прилича на обикновените сгъвки в оригами, а представлява... нещо доста сложно, в общи линии. Страхотен ефект се получава, ако такъв вид оригами се освети със силна лапма.

Вече няколко пъти споменавах разрези в хартията за оригами. Да, и това е наистина позволено. В началото този похват не се е разграничавал от общото понятие оригами, а днес го наричаме киригами (от японското kiru – „режа, отрязвам”). Киригами е като всяко друго оригами – прави се от един лист хартия, който се сгъва в някаква форма. Само дето в оформянето помагат и различни разрези на хартията. Много разпространен пример за киригами са снежинките, които се правят чрез сгъване на лист хартия на триъгълник и изрязване на различни форми или линии, за да се получи снежинка при разгъването на листа. Разбира се, това е най-елементарният пример – изкуството на киригами разполага с голям набор сложни и зашеметяващи творения.


Модулните оригами (на английски modular origami) представляват модул от няколко части, които оформят крайния вид на оригамито. Най-често частите сами по себе си не приличат на нищо, но съединени изграждат дадена фигура, обичайно геометрична. В класическия случай елементите се сглобяват чрез вмъкване един в друг, като всеки от тях има „джоб” (на английски pocket) и „езиче” (flap), чрез които се свързва с джоба или езичето на съседния елемент. При някои модулни оригами обаче е необходима употребата на лепило или даже зашиване, за да се свържат частите. Такъв пример е кусудамата (на английски kusudama), при която едно за друго се залепят или зашиват цветя, докато оформят (грубо казано) топка. Изключително ефектни са т.нар. 3D оригами, които се изграждат от стотици малки части. 


С течение на времето оригами се обогатява все повече и границите му се разширяват далеч от класическия му популярен вид. В него има изкуство, творчество, математика, физика, изобретателност, функционалност... Човекът се вдъхновява от света и го пресъздава в оригами, а техниките в оригами пораждат ново вдъхновение за създаване на неща в реалния живот (виж Robert Lang Folds Way-new Origami). Оригами може да е букет цветя, подвижна детска играчка, кутия за подарък, украшение, обеци или просто едно вълнуващо предизвикателство. И в крайна сметка това изкуство е всичко друго, но не и консервативно и традиционно. 

Ако приемем, че оригами е хартиеното изкуство на Изтока, какво си има Западът тогава? Спокойно, и ние сме дали нещо на света – пейпъркрафт (от английските paper – „хартия” и craft – „изработвам”). В пейпъркратфа е позволено всичко – рязане, сгъване и лепене. За разлика от оригами, за което ви трябва в общи линии каквато и да е хартия в каквито и да е размери, за пейтъркрафта ви е нужен предварително принтиран шаблон с частите, които трябва да бъдат изрязани, сгънати и залепени една за друга. Най-популярни са макетите на известни сгради – продават се и в България. Позната разновидност на пейтъркрафта е и „облечи куклата”. Нали се сещате – плоското картонено момиченце с гардероб от плоски хартиени рокли, които можеш да сменяш, докато не се изпокъсат. Комплектите по трудово обучение за началните класове буквално бъкат от пейпъркрафт занимавки – картички, малки макети, човечета, гирлянди и какво ли не. Релефните картички също са доста известни и обичани. В доста случаи те съчетават пейпъркрафт и киригами за един изненадващ при разтваряне резултат.

Източник: origami.nefer-et.com