Футуризъм

Футуризмът (от лат. futurum, "бъдеще") е художествено направление в изкуството, литературата и музиката, възникнало през първото десетилетие на 20 век в почти всички европейски страни. Развива се около два превилегировани центъра — Италия и Русия

Естетическа доктрина
В естетически план корените на футуризма лежат в натурализма, символизма и унанимизма. Във философски план пък — във философията на Фридрих Ницше, Анри Бергсон и Жорж Сорел.
Футуризмът се ражда в Италия с първия "Манифест на футуризма" от Филипо Томазо Маринети, публикуван във френския вестник "Фигаро" на 20 февруари 1909 г. Скоро текстът е препечатан в миланското списание "Поезия" под заглавие "Основание и манифест на футуризма". Започвайки с лиричния образ на автомобилен рейд, който неизбежно ще завърши в кална канавка, манифестът обявява отказа си от съществуващите до този момент ценности и въобще застава срещу художественото наследство на миналото. Той търси нови, актуални изразни средства, които да разрушат утвърдените художествени форми и представи за изкуството. Такива са любовта към опасностите, бунтовните инстинкти, красотата на движението и скоростта, войната ("единствената хигиена на света"), машините и всички най-напреднали форми на индустриалната цивилизация. В манифеста Маринети пише:
1. Ще възпеем любовта към опасностите, пристрастеността към енергията и безстрашието.
2. Смелостта, дързостта и бунтът ще бъдат основният елемент на нашата поезия.
3. До днес литературата възвеличаваше замечтаната неподвижност, унеса и съня. Ние искаме да прославим агресивността на движението, трескавото безсъние, ритмичният бяг на бегача, смъртоносния скок, юмрука и плесника.
4. Обявяваме, че красотата на света се обогати с нов елемент: красотата на бързината.
[...]
6. Поетът трябва да се отдава с плам, разкош и великодушие, да разпръсква ентусиазираната треска на първичните елементи.
7. С изключение на борбата, няма друга красота. Никоя творба без агресивен характер не може да бъде шедьовър. Поезията трябва да бъде зачената като насилствена атака на непознати елементи, да ги смазва и просва в подчинение на човека.
8. Стоим на последният нос на брега на вековете!... Защо да гледаме назад, след като това, което искаме, е да сринем мистериозните порти на Невъзможното? Времето и Пространството умряха вчера. Вече живеем в абсолюта, защото създадохме вечна, вездесъща скорост.
9. Ще прославим войната — единствената хигиена на света — войнолюбието, патриотизма, унищожителния жест на освободителите, красивите идеи, за които си струва да умреш и презрението към жените.
10. Ще унищожим музеите, библиотеките, всички видове академии, ще се борим срещу морализма, феминизма и срещу цялата опортюнистична и утилитарна подлост.

История
Ранни години
След публикуването на Манифестът около Маринети се създава група поети: Либеро Алтомаре, Джовани Папини, Джузепе Кариери, Арденго Софичи и др. На 14 февруари 1910 г. в "Театро Лирико" се провежда паметна поетическа вечер, определена от "Кориере де ла сера" като скандална. В края на срещата в театъра нахлува полицията. През същата година футуризма се настанява и в изобразителното изкуство, с присъединяването на художници като Джакомо Бала, Джино Северини, Умберто Бочони и др., които публикуват свои манифести. През 1912 и 1913 г., в отговор на Първият манифест на Маринети и неговото "презрение към жените", Валентина де Сен-Пойнт публикува съответно "Манифест на жените футуристи" и "Футуристски манифест на похотта". По това време като военен кореспондент Маринети отразява Балканската война, по който повод пише поемата "Дзанг тумб тумб" (1914 г.). Футуризма обхваща още музиката, театъра, киното и малко по малко се превръща в изкуството на бунтовния устрем, на динамичната промяна, на един по-различен експресионизъм, доколкото е уместно сравнението, поне в литературата.

Източник: izkustvoto.com