Фредерик Шопен

Живот
Датата на раждане на Шопен е спорна- градската регистратура посочва 22 Февруари, но самият Шопен винаги е съобщавал датата 1 Март. Баща му е французин, а майка му полякиня. 
Отраснал е във Варшава в семейство, което контактува с интелектуалци и хора от средната и висша класа, и като юноша прекарва две лета в провинцията, където слуша полска фолклорна музика. 
На 8 годишна възраст е обявен за дете чудо, изпълнявайки музика в елегантни салони и пишейки свои собствени произведения. Първо учи композиция при Йозеф Елснер, след това взима уроци по различни музикални предмети, както и изкуство и литература във Варшавския лицей. През 1826г. се записва в Варшавския университет. Прави първия си рецитал във Виена през 1829г. и през следващите няколко години концертира у дома и в по-голямата част от Германия и Австрия, както и в Париж. Чувствайки ограниченост от Варшавският културен провинциализъм и неудобство от публичността, съпътстващи изпълненията му, той се установява в Париж през 1832 и утвърждава себе си като изключително добре заплатен учител по пиано. В Париж композира на воля, но ограничава изпълненията си главно до частните салони.
През 1838г. започва любовна връзка с романистката Жорж Санд. Двойката, както и децата на Санд преживяват сурова зима в Майорка, където здравето на Шопен рязко запада и му поставят диагноза туберколоза. Шопен се установява във Франция със Санд, композирайки постоянно, въпреки че неговият перфекционизъм забавя производителността му. Въпреки това, до средата на 40те години на 19в. и здравното, и романтичното положение се влошават. Любовната афера приключва през 1847 след като, а и по други причини, Санд описва тяхната връзка неласкаво в нейния роман „Лукреция Флориани”. Шопен тогава прави продължително посещение на Британските Острови, но се връща в Париж, където умира през 1849г.

Творчество
Въпреки че няколко значими пианисти, особено Глен Гулд, отричат музиката му като излишно орнаментална и тривиална, Фридерик Шопен отдавна е признат като един от най-знаменитите и самобитни композитори на Романтичната ера. Добрата му репутация почива на маломащабни творби, които в друга ситуация биха изглеждали обикновени: валсове, ноктюрни, прелюди, мазурки и полонези (последните две отразяващи пламенният му национализъм). Тези творби превръщат поетично изразителната мелодия и неуморимата хармонична прогресия в техническо предизвикателство. Дори неговите етюди се запазват като високо ценени концертни пиеси, подчертаващи музикални както и технически качества.

Източник: classical-bg.com