Малка Богородица

Третият празник в чест на Божията майка е свързан с нейното рождество. Отбелязва се на 08 септември. Нарича се още Рождество на Пресвета Богородица.
Празнува се предимно отжените за да са живи издрави, да раждат леко и да помага Богородица в беда или тежка работа.В нейно име месят голяма пита, богородичен хляб, който се разчупва и раздава на всички в семейството. Едно парче се оставя за добитъка и се стрива в храната му, друго се нарича на къщата за да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка когато е празникът Събор на Пресветата Богородица /26 декември /
В повечето райони между Голяма и Малка Богородица жените не перат, не тъкат не шият а някъде и не месят за да са здрави децата им.
Празникът на Малка Богородица се ознаменува и с общоселски събори хора и песни. Обикновено се провежда покрай черкви манастири и оброчи места свързани с Божията мйка. Някъде в нейна чест колят за курбан овен.
Обредността свързана с Богородица винаги притежава известни панистични елементи поради функционалната връзка на християнската светица с древните божества на плодородието и богините майки в индоевропейските митологии. Празниците и носят чертите на тържественост зашото се успоредяват с движението на сезонните и земеделски цикли. Така в случая рожденният ден на Богородица съвпада с раждането на новия аграрен сезон.
Ритуалните практики са детерминирани от идеята за този прелом те целят осигуряване на плодородие, плодовитост и здраве чрез житната и животинска жертва. Магическите забрани са насочени към християнската светица / за да не я разсърдят / но съсдържанието им издава паганистично светоусещане и в крайна сметка очовечва в значителна степен Богородица.