На Кръстов ден топлото се отдалечава

На Кръстов ден топлото се отдалечава, студеът се приближава

На 13 септември е Корниловден, в чест на свещеномъченика Корнилий Стотник. Старите хора смятали, че от този ден нататък се прекратява растежа на растенията. Коренът не расте, а зъзне, мръзне, треперим от студ.
Според народното поверие на Кръстовден( 14 септември) денят и ноща се кръстосват, т.е. изравняват се по време. По много български краища на Кръстовден започва есенната оран и сеитба, ако това вече не е направено на Симеоновден. Често именно този празник се приема за началото на есента. Кръстовден се знае и като Гроздоберник, защото тогава тържественно започва гроздоберът. Кръстовден е неподвижен църковен празник и свързването му с есенното равноденствие показва, че използването му по този начин от българския народ е започнало през XIII – XIV век. Тогава разликата между Юлиянския календар и истинското астрономическо време е била 7 – 8 дена.
В Русия също честват Кръстовден, като там на този ден е третата среща с есента. Втората среща с есента е на 8 септември.
11 септември е ден на преподобната Теодора Александрийска, или понародному Теодора Мократа опашка. Там този ден е свързан с есенното равноденствие, подобно на нашите Симеоновден или Кръстовден.
Разликата от астрономическо време показва, че неговата поява е станала през XVI – XVII век. На този ден започва есента, дъждовете, кишата, лапавицата.
На 8 септември православните християни и католици честват рождеството на пресветата Богородица. Многогодишната метерологична статистика показва, че този ден е един от най-сухите през годината в Централна Европа. След този ден вероятността да паднат валежи е голяма. В народната традиция по тези места “ есенната” Мария често е свързвана с момиче, което събира лястовиците за път на юг. Това се обяснява и с факта, че в долината на Карпатите лястовиците се подготвят за есенното си отлитане на юг и се събират именно на 8 септември.