Август - от Преображение до Голяма Богородица

Още в първия ден на август българският народен календар отбелязва няколко празника и обичая. От 1 до 12 август е известният празник Макавей - празник на гадаенето. На дванадесетте Макавеи са наречени 12-те месеца през годината. Както и в народния рабош-календар за първи месец на годината се брои септември - гледа се и се отбелязва какво е било времето през целия съответен месец.
На първия Макавей се празнува Зетьовден. Всички зетьове отиват при тъстовете си на гости, носят дарове и целуват ръка. Гощават ги с вино и с пресни питки. От Макавей започва Богородичният пост. Предният ден са Богородични заговезни, а постът продължава две седмици - до Голяма Богородица. В Източните Родопи на този ден всеки вкъщи изяжда по една скилидка чеснов лук, за да не го хваща треска.
На 6 август е Преображение Господне - велик празник, установен в първите векове на християнството, за да напомня едно от най-великите евангелски събития: явяването на Господа в небесна слава пред трима от учениците си. Според народното вярване до тоя ден не се вкусва грозде. Преди да узрее гроздето, узряват къпините, но никой не бива да ги яде, защото те са грозде дяволско. Гроздето е създадено от Бога, а дяволът създава къпината.
В някои краища на България вярват, че срещу този ден небето се отваряло(както на Богоявление), отваряла се "Божата врата" и ако някой види това, което желае - то ще се сбъдне. Другаде на този ден се събират и сушат плодове, за да послужат като лек. Щом някой заболее през годината, сушените плодове с цялата връзка се потапят във вода и след това тя се пие от болния. Така болестта ще се "преобрази" на добро.
На 15 август е църковният празник Успение на пресвета Богородица и приснодева Мария, който в народния календар се нарича Голяма Богородица. Народът почита света Богородица като покровителка на майчинството и жените, защитница на семейното огнище.
На 29 август е църковният празник Отсичане главата на светия предтеча и кръстител Господен Йоан, а народният празник е Секновене, Обсичане. Нарича се така, защото се "сече" ден и нощ - денят и нощта стават равни, стават и по-студени, водата също се "сече" - става по-студена и след тоя ден хората не бива да се къпят в реките.