Блага Черква

Празникът се нарича още Господня църква, Черкуване за Господа. Чества се в понеделника преди Петковден (14 октомври). Празнува се за прибирането на реколтата, обикновено след като цялата летнина е складирана по хамбари и зимници.
На този ден цялото село се събира на общи трапези. Коли се курбан в чест на Господ. Жертвата е стария селски бик. Свещеник прекадява курбана. Стопанките раздават парчета хляб и част от курбана на всеки. Вярва се, че догодина плодородието отново ще се върне по нивите и градините.
Основен момент в празника е жертвоприношението на бика
В древните митологии бикът е едно от земните въплащения на бога (или негов атрибут). Ритуалите, особено тези, които характеризират Източното Средиземноморие, включват принасянето в жертва на свещен бик. Древните римляни принасяли бик в жертва на Юпитер. Източнославянската обредност не прави изключение: коленето на бик става традиция по време на честванията на пророк Илия, който замения древния бог-гръмовержец. Ясно е, че самият бик е символ на бога на бурята. В друг план обаче той е символ на мъжкото начало, особено при народите с развито скотовъдство. Така празникът на бика е празник на божествено-мъжкото, космическо начало и производяща сила.
Реликти от тези древни представи обуславят обредността на празника, но рамкирани в християнското светоусещане: обръщението не е към езическите божества, а към главния християнски бог. Затова задължително в ролята на медиатор присъства свещеник, който “узаконява” жертвоприношението.