Кокошинден

Празникът се нарича още Кокоша църква, Божи дух. Чества се в първата събота преди Петковден. Празнува се за здраве и за душите на умрелите.
Всяка стопанка отнася на определеното за жертвоприношение място (могила край селото, вековен дъб, кръстопът или гробище) черна кокошка и бъклица с вино. Там кокошките се колят винаги от едно лице- обикновено момче сирак или от най- старата жена. На останалите жени е забранено да проливат кръв на този ден.
Главите на кокошките се нареждат в редица, обърнати на изток. С част от кръвта се замесва обреден хляб. От птиците се приготвя курбан в общ казан. Докато месото се вари, жените пеят обредни песни и играят хоро в кръг около него. После се слага обща трапеза на земята върху кърпи и свещеник я прекадява. В целия обред участват само омъжени жени и в редки случаи старци, които седят отделно.
Остатъците от храната се оставят до оброка за неговия стопанин-покровител, за демоните, за болестите и за умрелите. В някои случаи жените вземат от кръвта на закланите птици, защото се вярва, че тя има лечебна сила, а също служи за разваляне на магии.
Обредността на празника Кокоша църква ритуално маркира края на летния цикъл и на стопанската година
Той има двойнствена езическа насоченост: да изрази благодарност към свръхестествените сили на плодородието и да измоли бъдещото благоволение за следващия цикъл чрез жертвоприношението. Поради тази обща насоченост на празника адресатът на обредността е твърде широк: тайнствените природни сили, умрелите предци, самодивите, демоните и болестите.
Обектът на жертвата- кокошката- в древните традиции е символ на плодовитостта (нейният астрален образ е съзвездието Квачка) и Първоначалото. Ритуалното й разчленяване повтаря моменти от мита за първотворението. Така събитията символично се връщат в периода на хаос, от който в последствие възниква космосът (например във вид на яйце- символ на света).
Черната кокошка също има двойнствен облик: тя е знак и въплъщение на болестите; чрез принасянето й в жертва те се омилостивяват.
Важен момент в обредността е присъствието само на жени. Тези факти дават основание да се причисли генезисът на празника към езическите жертвоприношения в чест на богините на плодородието и хтоноса (Кибела, Персефона, Деметра).
Връзката му с християнството е твърде слаба, ограничава се в ритуалното очистване на трапезата от присъствието на злите сили.