Андреев ден идва - 30 ноември
Именници: Андрей, Андриана
Св. Апостол Андрей Първозвани и неговият брат Петър(Симон) били прости рибари и живеели край Тивериадското езеро. Апостол Андрей бил ученик на св. Йоан Кръстител, който един ден му посочва минаващия наблизо Иисус от Назарет и му разкрива, че Той е очакваният от юдеите месия. Ап.Андрей отива при Христа, първи чува Неговите спасителни думи и първи ги приема дълбоко в душата си. Той първи повярвал в Сина Божий и става първият християнин. Още в най-ранната си младост те се присъединили към общността на Йоан Предтеча. До края на жизнения си път Апостол Андрей проповядвал Христовото учение сред балканските причерноморски народи и най-вече сред скитите. Умрял в мъки и страдания, разпънат на кръст с формата на буквата “Х” в гръцкия град Патра.
Българите наричат празника Едрей, Едринден или Мечкин ден. Според народните възгледи и познания в областта на астрономията на този ден започва нарастването на деня. Българската поговорка гласи, че “На Едрей денят започва да наедрява колкото едно просено (житно, маково или синапено) зърно”. Тази представа обуславя поредица от обредни действия, които целят осигуряване на плодородие и изобилие през идващата стопанска година. Още в навечерието на празника или в настъпилото ранно утро всяка домакиня приготвя вариво от царевица, жито, фасул, леща, ечемик, овес и пр. Това се прави, за да едреят посевите, тъй както наедряват сварените зърна. От варивото ядат всички. От него се дава на домашните животни, за да е добър приплодът им. Жените раздават от варивото из махалата, за да е плодовита годината.
В българските земи на север от Балкана, Андреевден се почита като празник на мечките, познат под името “Мечкин ден”. Според народното предание някога св. Андрей бил самотен отшелник в планината. Там обработвал малка нивица. Но една мечка изяла вола му. Разгневеният земеделец успял да улови звяра, впрегнал го в ралото вместо вола и така го подчинил на волята си. Оттогава яздел мечката и обработвал земята си с нейна помощ. Затова светецът се тачи като патрон на мечките, като техен покровител. Преди изгрев слънце на Андреевден най-възрастната жена в семейството взема шепа варени зърна и филия хляб и ги хвърля нагоре в комина или върху покрива на къщата със заклинанието: “На ти, мецо, кукуруз, че да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците!”