И възкръсна Христос от мъртвите

На Великден се възражда и надеждата на българина, че ще бъде щедро възнаграден за труда си.
Смята се, че възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род. Празник на празниците, тържество на тържествата. Той е сред така наречените подвижни празници и се определя в зависимост от първото пролетно пълнолуние. Тази година празникът е на 1, 2-ри май.
Според православната традиция Възкресение Христово се предшества от Великия пост. Той започва 7 седмици преди Великден и включва 40 дни и Страстната седмица. Утвърден е в памет на 40-дневният пост на Исус Христос и последната седмица от земния му живот, неговите страдания и смърт на кръста. През това време християните трябва да се покаят, да очистят душите и телата си и по такъв начин да се приготвят за достойното посрещане на християнския празник.
Според народната традиция Великден отбелязва възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата. И в обичаите, и в обредите тясно се преплитат езичеството и християнството, което определя колоритността на българския Великден.
През страстната седмица на почит са Велика сряда, Велики четвъртък и Разпети петък. Всеки от този ден е свързан с изпълнението на строго определени обичаи, неспазването на които, вярвало се, може да донесе беди и нещастия. На Велика сряда жените не трябва да тъкат, предат и шият. На този ден децата отиват в планината за здравец. От него правят китки, които завързват с червен конец и ги носят на близки и роднини – за здраве. На Велики четвъртък жените не похващат женски работи, а мъжете не излизат на полето. Не се впрягат коли, не се оре, не се пътува с кола. От Велики четвъртък до Спасовден (Възнесение Господне) се пазят 7 четвъртъка против град – не се върши шумна работа, за да не вали град през лятото. Затова ковачите в тези дни затварят работилниците си.
Обредните хлябове за празника се месят на Велики четвъртък. Украсяват ги с различни шарки, изваяни от тесто, като повечето изображения имат символично значение. Обикновено в украсата се включват и червени и бели яйца. Приготвят се по няколко обредни хляба – един се нарича за къщата и се раздава на Великден между домашните, други се даряват на кумове и други роднини.
На Разпети петък момите и младите невести рисуват яйца – това са така наречените писани яйца, които по красота могат да се сравняват само с шевиците ни. Даряват с тях скъпи и близки роднини – момите на любимия си, а невестите на съпруга си. Тези яйца се пазят като скъп дар до следващия Великден.
На самия Великден се ходи на църква. След празничното богослужение християните излизат със запалени свещи, които загасят в четирите ъгли на стаята – за да се предпази къщата от вредни насекоми. На празника деца и възрастни се чукат с червени яйца, като гледат чие яйце ще излезе победител. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже борец, ще бъде най-здрав през годината.
На празника, облечени в най-хубавите си премени, невестите, омъжени през годината, носят на кума си в гиздава шарена торба великденски кравай, писани яйца и бъклица с вино. Това се нарича поклон. Поклон отнасят на кумицата и момите, които са лазарували. На Великден те слагат на главата си венец и косичник, на шията – наниз от жълтици, а зад ухото – китка от свежи цветя. От този ден нататък тези моми вече могат да се годяват и омъжват.
На Великден е първото хоро, което се играе след Сирни Заговезни. То е буйно и весело. И е израз на радостта на хората от възкръсването на природата за нов живот, на надеждата им, че тя ще ги възнагради щедро за труда им през идващото лято, на вярата в победата на доброто над злото.