Страстната седмица

Страстната седмица започва в понеделник след Цветница (думата страст означавала мъка, страдание). Оставащите дни до най-големия християнски празник припомнят последните мигове от земния живот на Исус Христос, неговите спасителни за човечеството страдания и смърт. Дните се наричат велики, защото по своето значение случилите се събития засягат човечеството от всички времена.
На Велики понеделник се споменава за Йосиф, сина на патриарха Яков, който се смята за първообраза на Спасителя. В живота на двамата има много общи неща – както братята на Йосиф му завиждат и го предават, така и Исус е предаден от своите съотечественици; както Йосиф е изоставен от своите братя в мрачната яма, така и Господ е оставен в гроба. Както Йосиф се прославя, така и Христос възкръсва.
На Велики вторник се припомня притчата на Спасителя за 10-те девойки, като с това се подсказва, че хората трябва да бъдат богати на добри дела в очакване на бъдещия съд.
На Велика сряда се отбелязва паметта на съкрушената жена, която в дома на Симон Прокажения изляла върху главата на Христос съд със скъпоценно миро.
На Велики четвъртък се припомнят тайната вечеря, предателството на Юда, молитвата на Иисус в Гетсиманската градина и залавянето му, отричането на Петър, съдът при първосвещеника и при Пилат Понтийски, произнасянето на присъдата.
Велики петък е ден за траур – припомня се смъртта на Иисус Христос. Вечерта пред плащеницата с изображението на неговото погребение се извършва символично опело и литийно шествие около храма. Велика събота също е траурен ден, но в богослужението има знаци за предстоящото радостно събитие – възкресението на Христос.