НЕВИДИМИЯТ СВЯТ НА БЪЛГАРИТЕ

СЪДБА – Българинът вярва, че всичко се върши и става така, както е определено от Бога, от съдбата, от орисниците. Природните явления, животът на народите, войните, болестите – всичко иде от бога.
Щастието и нещастието на човека, дълголетието му, се определят от орисниците. Орисаното от тях не може да бъде изменено, от него не може да се избяга. Каквото ще пати човек от люлката до гроб, всичко това е определено още с раждането на детето. Орисниците изписват на челото му предреченото от тях. Сигурно за това българинът не се грижи и тревожи много за бъдещето, нито пък изпада в отчаяние от станалото нещастие. Той се покорява на съдбата, обявявайки “Така съм орисан” или “Така ми били писано”. Пословиците: “Роди ме мамо с късмет, па ме хвърли на смет” или “Роди ме мамо безценен камък, па ме хвърли на дъното на морето” – са следствие от това суеверие.
Въпреки това в него се е запазила искрица надежда, че лошото може да се обърне на добро и това го крепи през дните на нещастието. Целият невидим свят е пълен с невидими същества. Те имат човешки образ и същите страсти. За сторените обиди отмъщават, а за доброто – награждават. Те се отличават от човека по това, че са невидими, безсмъртни, а понякога и всемогъщи, вездесъщи и всевиждащи. Всички тези невидими духове са разделени на две и водят по между си вечна война. Предметът на тази борба е човекът.
Българинът вярва, че във всеки момент злият дух (дяволът) гледа да му стори зло, а пък добрия ангел го пази от злото. Ако злият дух бъде по-силен, човек е нещастен. Всеки човек има свой ангел, седящ на дясното му рамо, и дявол – на лявото рамо. Ако ангелът е по-силен, човекът е добър и върши добри дела, запазен е от всяко зло, за него няма нещастни случки. Ако пък съществуват, то те се свършват без лошо последствие за здравето на човека. За него в такъв момент се казва “Силен, як му бил ангелът”. Ако по-силен е дяволът, то той прави само зли работи, върху му се струпват хиляди нещастия, за него важи “Слаб му бил ангелът”.
Ангелът си го представяли като млад, красив момък с криле, а дяволът в черен като арапин, грозен, с рога, кучешка опашка, муцуна и четири кучешки крака, а често и с криле. Дяволът присъства навсякъде, вижда всички. Човек не можел по никакъв начин да се отърве от него и за това гледал да се побратими с него. – “Стани на дявола ортак, додето минеш моста”.