Идва Цветница

Върбовата клонка прогонва злото и дарява здраве.
От древни времена се чества като победа на пролетта и живота над зимата и заспалата природа. В ранната заран жените закичват над вратите на домовете си върбови клонки.
Навярно това поверие е възникнало от факта, че върбата първа от другите растения оживява след дългия зимен сън на природата.
Още в езическите времена славяните вярвали, че върбата притежава свойството да пази людете от зли духови и черни магии и да защитава хората, животните и посевите от бедствия и болести.
По подобие на ладуването на Васильовден и на гадаенето на Еньов ден и на Цветница момите се събират.
Завързват пръстените си с червени конци и ги пускат в съд с “мълчана вода”. Именницата която ги е приела у дома си, вади пръстените със завързани очи и нарича кой ще е съпругът на момата, чийто пръстен е изваден. Това наричане се придружавало с много смях и задевки.
Православието чества на този ден един от 12-те си големи празници.
Преди 2000 години Исус Христос влязъл в Йерусалимския храм за празника Пасха. Хората вече били научили как предишния ден е възкресил Лазар и приветствали Месията с лаврови и палмови клонки.
По подобие на йерусалимските жители и българските християни отиват на Цветница в черквата с върбови клонки. След като бъдат осветени, с тях те окичват домашните икони и портретите си.
Когато изсъхнат клонките, не се изхвърлят. Жените ги прибират за лек против уплаха и болест. Ако пък в някой ден небето се покрие с градоносни облаци и буря започне да вилнее, тези сухи вейки се слагат под камък и бедствието се разминава. В това вярвали дедите ни.