Kилимарство в Чипровци

Град Чипровци е разположен в живописна долина в северозападна Стара планина. Селището е основано в дълбока древност. В околностите на града се намират древен римски път, който води до крепостни съоръжения, охраняващи територията на някогашната могъща Римска империя. Основните дейности, с които е било ангажирано населението на Чипровци от древността до наши дни са били рудодобива на благородни метали (злато и сребро) и тъкачеството. До 1688г., когато избухва Чипровското въстание срещу Османската власт, градът е основен търговски, икономически и културен център в рамките на империята.

Високото ниво на рудодобива и обработката на благородни метали се дължи на голямата колония от саксонци, които се заселват в Чипровци. Те са били католици и това до голяма степен предопределя демографията на града. До въстанието 2 500 души са изповядвали католицизма, а около 2000 – православието.

Интересен е фактът, че двете основни църкви – католическата и православната са съжителствали една до друга, без да има сведения за верска нетърпимост между етносите. От това време датират сведенията за Чипровската златарска школа, която се е упражнявала от християните католици. Православното население се е занимавало предимно с тъкачество и скотовъдство. Златарството и тъкачеството са се допълвали взаимно. В много от сегашните орнаменти, вписани в чипровските килими, може да се открият елементи, които са били инкрустирани върху златни и сребърни съдове от периода на чипровската златарска школа. Най-характерният елемент на школата е била работата с позлатено сребро. След въстанието от 1688 г. католическото население е било подложено на изтребление и изселване. Малка колония успява да се спаси и се заселва на територията на днешна Румъния, като формира известното до днес малцинство от Банатски българи, които продължават да практикуват изкуството за обработка на благородни метали.

Уникалното чипровско килимарство е един от несъмнените феномени, с които България удивлява света - многобагрието, фантастичните орнаменти и фигури, впечатляващите материали и тъкани, с които са изработени чипровските килими и днес привлича вниманието на специалисти и ценители от всички континенти. Характерната Чипровска школа в килимарството датира от 1750 г. в който начален период преобладават триъгълните фигури и се използват 4 основни цвята: керемидено червено, охра, зелено, индигово синьо. Вече повече от 250 г. килимарството е основен поминък за чипровчани. Чипровската школа се превръща във феномен, прославящ българското приложно изкуство.

В онези далечни години, първите изтъкани от чипровчани килими са се използвали както от българското население, така и от турската армия за молитвени обреди. Впоследствие красивите чипровски килими намират изключителен прием сред ценителите на стойностното и изящното във Франция, Англия, Италия, Белгия, Германия, Австрия, САЩ и други страни.

Килимите се изработват изцяло от натурални продукти, основа -памук и вътък - вълна, като имат много дълъг живот, качеството и цветовете не се променят повече от 50 г. на всяка страна на килима. В зависимост от дебелината на вълнената прежда, 1 кв. м тежи между 1 и 1,5 кг. Основата е изградена от 48 нишки на 10 см. Една тъкачка може да изтъче 2-2,5 кв. на месец. Тъче се на вертикален стан, което дава голяма свобода в избора на размери.

Източник: webcrafts.bg