Бъдни вечер - 24 декември

Християнския празник, предшестващ раждането на Христос, българите наричат “Малка Коледа”, “Суха Коледа”, “Детешка Коледа” или по-рядко “Мали Божич” и “Крачун”. През този ден селските домове се обхождат от групите на малките коледари - момчета от 8 до 12-годишна възраст. Те носят дрянови пръчки - “кофръжалка”, “коледарка” или “коледница”. Щом влязат в къщата, стопанката ги посреща със сито, пълно с пшеница. Посипва ги със семена, а коледарчетата удрят тоягите си на прага и благославят: “Да се роди, да се роди, дето рало ходи и дето не ходи!” (Софийско).
Малката Коледа преминава в приготовленията за празничната коледна вечер. Мъжете колят прасетата, а жените месят хлябове и готвят постни гозби и варено жито за Бъдни вечер, която за тракийските земи е втората кадена вечер, а за останалите български краища - “първа кадилка”. През този ден домакинът има задължението да отсече дебело дъбово или крушово дърво, което трябва да гори през цялата нощ. Това дърво се нарича “бъдник” и символизира младия Бог, който ще се прероди в коледната нощ. Стопанинът внася тържествено бъдника в дома с думите: “Славите ли млада Бога?” Жените и момите отвръщат: “Славим, славим, добре си дошъл!” В миналото бъдникът се е увивал в бяло ленено или памучно платно и се е миросвал. В Кюстендилско стопанинът внася дървото вкъщи и нарича: “За много години! Дошъл е Божик, носи ни берекет - агънца, ярета, бяла пшеница и големи гроздове!” Вечерта бъдникът се запалва в огнището и се поддържа да гори през цялата нощ.
На празничната бъднивечерска трапеза стопанката слага обреден хляб - “боговица”, “богова пита”, “божичник”, “вечерник”, “светец” или “харман”. Той е замесен с “мълчана вода” от момата или от млада булка, като брашното е пресято през три сита. Хлябът е почти винаги украсен пластично. От тесто върху него се оформят купните на нивата и домашните животни. Освен този хляб момата носи и “вит-превит кравай”, който е предназначен за коледарите. Върху трапезата се нареждат пълнени с ориз чушки или сърми, боб, леща, варено жито, ошав. Колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината. Под трапезата стопанката слага слама, която се асоциира със сламата в яслата на новородения Христос. Тази слама не се хвърля. Тя се поставя в градините или под плодните дръвчета, за да раждат повече. Не се изхвърля и пепелта от бъдника. Обикновено стопаните я пръскат в нивите и лозята, за плодородие. От нея слагат и в семето за посев. С тази пепел лекуват и някои заболявания.
След като трапезата е подредена, най-възрастният представител на фамилията взема палешника от ралото, слага няколко въглена и тамян и три пъти прекадява софрата, след което кади стаите, оборите и градината. После палешникът се оставя с няколко въглена под водника или зад вратата. Въглените “се наричат” за лозята, нивите и домашните животни. На другия ден домакинята гледа кой въглен е угаснал, което е знак за добра реколта. Ако е почернял, знамението е лошо.
Преди да започне угощението, стопанинът поема с две ръце обредния хляб и го повдига високо, благославяйки: “Да се ражда пшеницата под път и над път, класовете да станат като лъжици, а зърната - като дренки. Да се ражда гроздето, ечемикът и царевицата! Да се плодят агнетата, козите и кравите! Дядо Боже, ела ни на гости да вечеряме заедно!” После той разчупва хляба, като част от него оставя пред домашната икона за Бога, парче се дава на домашния добитък за здраве, а останалото се разпределя между домочадието.

Източник: http://www.bulgaria.com/