Коледа - 25 декември

В полунощ по къщите тръгват групите на ергените-коледари. Преди това коледарите, наричани още "коледарци" и "колежданци", са се събрали в дома на своя водач - "станеник", "воевода", "коледарски цар", "кудабашия", "чауш". Всички са облечени в празнични премени, на калпаците им са забодени коледарски китки, а в ръцете си носят "шарени тояги". Ако селището е голямо и се състои от няколко махали, коледарите се разпределят в отделни дружини - "чети", "колове", "куди. Началото на обиколката им по къщите се оповестява с пушечен гърмеж. С песни дружината тръгва по пътя. Пред нея крачат няколко момчета - "котараци", "котета”, които чукат по портите и мяукат, за да известят стопаните за идването на коледарите. Две други момчета, наричани "магарета", следват дружината и носят събраните дарове и краваи. 
Репертоарът от коледни песни е особено богат. Щом момците влязат в двора на домакина, те го поздравяват със специална песен. После отправят песенни пожелания към всеки член от семейството - домакинята, момата, младата булка, новороденото, най-възрастната жена. Коледарите знаят песни за орач, за овчар, за терзия, за свещеник. Стопанинът кани момците около трапезата, черпи ги с ракия и вино. Накрая момата подава своя "писан" или "шарен кравай" на водача. Той го поема, вдига го високо и над него изрича коледарската благословия, с пожелания за здраве, благополучие и плодовита година на цялото домочадие. Коледарската благословия или молитва е кулминационният момент в обичая. В нея обикновено се описва дългият и мъчителен път на коледарите в "долната земя" на прадедите, заради което тя носи най-точно идеята за посветителния характер на ергенските новогодишни обичаи:

"Ой ви, момци, коледарци,
Млада Бога славите.
Славете Богу дружина, че сме рано ранили,
че сме късно къснили, тъмни гори пребродихме,
мътни води нагазихме, към долна земя далечна,
бели навуща изцапахме, черни калпаци намокрихме.
Накрай отидохме при наш стар станеник,
с крака му потропахме, с ръце му похлопахме,
и триж пъти викнахме.
Че стана наш стар станеник,
и чимшир порти отвори да ни покани на негова златна трапеза.
Че взема китка ключове, че отвори златен сандък,
че ни дари добра дара, добра дара вит, превит кравай,
на кравая сребро и злато, а краваят от зрънце премито,
зрънце в нива сейнато,
а в нивата кръстец до кръстец,
в по-голяма нива купец до купец,
та добър юнак с боздуган да не може да я прехвърли.
В средата на нивата крушица,
и на крушица виси златна люлчица,
в люлчица лежи малък Даньо, син синчец като златен кончец.
Та расъл Даньо, порасъл,
и баща му го пратил по дълбоките долове кози да пасе.
Не ходил Даньо по дълбоки долове,
ами ходил по студени кладенци,
и по чернооки моми като баща си млади години.
Този кравай сят и пресят, вит и превит,
пред Бога печен и за нас наречен,
колкото са в него зрънца млети,
толкова здраве в тази къща!
Колкото звезди в ясно небе,
толкова купци в златно поле!
Амин!"

На следващия ден коледарите се събират отново, за да разпределят краваите помежду си. Всеки взема кравая на своята любима. Ако някоя мома е харесвана от повече ергени, нейният кравай се разиграва на търг. Печели онзи, който даде най-много пари. Останалите събрани продукти се разпродават и средствата се предоставят на църковното или училищното настоятелство.

Източник: http://www.bulgaria.com/