Нестинарството - българският феномен

Нестинарството е типичен български обичай, корените на който могат да се търсят в далечните времена на езичество. Най-атрактивното при него е движението по горещи въглени. Обичаят може да се наблюдава и днес в легендарното с. Българи, намиращо се в живописната Странджа планина, на 18 км. от гр. Царево. Днес Българи е единственото нестинарско селище в България и въпреки че в него живеят едва 134 души, то си остава център за последователите на нестинарските танци у нас.

Ритуалът се изпълнява основно на празника на Св.Св. Константин и Елена - на 3 и 4 юни. В него се включва цялото село, но в танца с огъня участват само "посветените" нестинари. Счита се, че те са избраници на светеца, патрон на празника, като по време на танца дори виждат образа и чуват гласа му.

В миналото нестинарки са ставали само жени. Приемало се е, че влизането в огъня с боси крака изкупва греховете на всички в селото. Днес има и мъже нестинари, но се срещат рядко. Нестинарството е харизма, а не наследствена дарба и както се вярва, намира избрания човек.

Нестинарите се обединяват негласно в свое затворено общество. Една от всички нестинарки се определя за Главна. Това обикновено е най-възрастната жена, която притежава най-добри умения за игра в огъня и има дарбата за предсказване на бъдещето. С мнението на Главната нестинарка са се съобразявали не само нестинарите, но и цялото село. Нейно основно право и задължение е да ушие ризите, с които се обличат иконите, преди да бъдат взети за игра в огъня. Най–съществената й роля обаче е да определи Епитропа на селото измежду най-честния и отдаден на бога мъж. Волята и решението на Главната нестинарка се изпълнява безпрекословно. Последната Главна нестинарка на с. Българи е Злата Даскалова и, както твърдят жителите на селото, нейните предсказания за бъдещето на България от 1940 г. досега са се сбъднали.

В 5-те нестинарски села в Странджа, с център с. Българи, някои от църковните празници се отбелязват по стария календар – Св.Св. Константин и Елена, Св. Илия и Св. Богородица.

Ходенето по горещите въглени несъмнено е най-интересната част от този ритуал, но с него далеч не се изчерпва същността му. Нестинарството е изградена през вековете съвкупност от обреди и традиции, изпълнявани от йерархично организирана общност. В деня на празника рано сутринта се отслужва божествена литургия и всички селяни се събират на площада, от където млад момък, задължително ерген, изнася иконата на Св.Св Константин и Елена. Под съпровод на тъпани и гайди всички се отправят към параклисите на Св. Константин и Св. Елена, намиращи се в гората край с. Българи. Вярва се, че водата, извираща под параклиса на св. Константин, в този ден е лековита и чудотворна. С нея се измиват иконите, хората пият от тази вода и измиват лицата си за здраве и танцуват. Обредният огън се запалва още на обяд. Привечер, след падане на здрача, тръгва шествието, водено от Епитропа на селото. Свещените икони се носят от млади момчета. Шествието обикаля църквата и под специфичния неравноделен ритъм на тъпана и гайдата нестинарите влизат в горещата над 400 °C жарава с викове "Въх – въх - въх"“ и "Ойси-ойси -ойси". Някои от тях взимат жарава с ръце и я посипват върху себе си. Играта с огъня продължава около 20 минути. След това нестинарите повеждат хорото, на което се хваща цялото село за здраве и успех.

Интересен е фактът, че след направени медицински изследвания на нестинарите се установява, че кожата на краката им е нежна, без следи от изгарания. Любопитно още е, че паднали в огъня предмети, като кърпи например, не изгарят. Свидетели твърдят, че дори има случаи, в които нестинари са падали в огъня, изправяли са се и продължавали без никакви последствия. Нестинарите не могат да обяснят своята дарба и я определят като дар от светците.

Последната нестинарка от с. Българи - баба Злата Даскалова, умира на 31 януари 1970 година. Огненият обред обаче все още е съхранен и има своите последователи в региона. Ако искате да се насладите на тази мистерия лично, можете да посетите дома на баба Злата /сега вила "Нестинарка"/ на 03 юни, където всяка година на този ден древният ритуал се пресъздава за пореден път.

източник: www.cherga.bg