За Великден

Великден – празникът на празниците за всички православни християни, който прославя прехода към вечността. Денят на празника е определен на Първия вселенски събор през 325 г. Католиците празнуват Великден в дните между 22 март и 25 април, като ползват григорианския календар, а православните – между 4 април и 8 май, като ползват юлианския календар. Протестантите честват Великден в зависимост от местните традиции - на Запад с католиците, на Изток с православните

Страстна седмица
Седмицата преди Великден се нарича Страстна седмица. Това е последната седмица от великденските пости. В нейния край, от 1 до 3 дни се "тримири" – не се яде или пие нищо, освен вода.

Боядисани яйца
В Четвъртък преди Великден се боядисват яйца. Има различни легенди относно възникването на тази традиция. Една от тях е, че когато разпънали Христос на кръста, една кокошка дошла и снесла под него яйце. Стичайки се върху яйцето, кръвта му го обагрила в червено. Затова и първото яйце се боядисва в червено, натърква се по бузите или чертае кръст по челата на децата за здраве и се заравя в нивата за плодородие. Останалите яйца се боядисват в различни цветове и се рисуват. Синият цвят символизира непорочността, виолетовият – кръста, зеленият – Христовите ученици, а жълтият – самият Бог. В древността яйцата се боядисвали с отвари от билки. През последните десетилетия вече започват да се украсяват, ползвайки различни методи с восък, желатин, листа и др.

Великденски заек
През последното десетилетие на трапезата се появява и Великденския заек. Една легендите обяснява появата му с езическата богиня Естра – тя превърнала една птица в заек, но той пак продължил да снася яйца. В друга немска приказка се споменава Великденски заек, който криел от децата боядисани и рисувани яйца в градината. А в Америка децата вярват, че ако бъдат послушни, Великденският заек ще им донесе гнездо, пълно със шарени яйца. Така от 18-ти век в Германия за първи път започват да се произвеждат Великденски зайци от захар и шоколад.

Разпети петък
Разпети петък или още Велики петък е времето за душевно пречистване. В този ден не се работи.

Великденски хлябове
В Страстната събота, преди изгрев слънце, се месят великденските обредни хлябове и козунаци. Те се приготвяли с мазнина и се мажели с жълтък. С Великденските хлябове хората изразявали почитта си към Спасителя. В миналото великденските хлябове се освещавали в църква, три дни не се вдигали от масата, а трохите не се изхвърляли. Хлябът не се реже, а се разчупва, защото се смята, че той има душа. Има различни по форма и предназначение Великденски хлябове - кръгли, продълговати, краваи, за кумове, кръстници, семейството.

Традицията повелява в полунощ, събота срещу неделя да се ходи на църква за тържествената литургия. Когато зазвънят камбаните се поздравява с “Христос возкресе!", а отговора е "Воистина воскресе!", пожелават се здраве и щастие, пали се свещ и се носи мълчешком до вкъщи.
В неделя се ходи на гости на кумовете и кръстниците. Носят се Великденски хлябове и боядисани яйца. На този ден всички се чукат с яйцата, като този, у когото остане здравото яйце, ще бъде най-щастлив през годината.

Трапезата за Великден
По Великденските празници всяка къща е почистена, украсена, хората се обличат с нови дрехи /символ на новия живот през пролетта и Възкресението на Христос/, а трапезата е отрупана с вкусни ястия и сладкиши. На този празник в повечето градове у нас се яде агнешко месо. То се свързва с Христовата смърт, тъй като в деня на Възкресението в жертва е принесено агне. Докато в Пазарджишко например се пече прасенце.

Източник: zadecata.com