Коледа - кратка история
Макар че Коледа се празнува на 25 декември, се счита, че това далеч не е датата, на която се е родил Исус от Назарет – събитието, което чества целият християнски свят на този ден.
Всъщност празникът е изместен на този ден през 354 г. от Новата ера, заменяйки 6-ти януари. Според повечето исторически източници причина за това са множеството езически ритуали и фестивали, които в древния свят се почитат около зимното слънцестоене, празници, които хората далеч нямали желание да изоставят. В подкрепа на това можем да посочим, че точно на тази дата се е отбелязвало рождението на персийския бог-слънце Митра, както и на фригийският аналог - Атис. В Рим, пък, между 17-ти и 24-ти се е провеждал фестивал в чест на Сатурн, част от традициите на който са се пренесли механично при модерните коледни такива - например даряването на подаръци. По-късно към тях се добавят Скандинавски и Келтски традиции, допринесли към целият колорит на празника.
Средните векове пък носят на Коледа коледните песни, които по това време са придружавали църковните възстановки на рождението на Христа. Целта е била да се даде визуална представа за значението на празника на неуката част от населението, нещо, което продължава да се прави в много части от света и без съмнение сте виждали поне по американските филми. Малко по-късно биват набъркани и светците и по точно св. Никола, прототипа на модерния дядо Коледа. Всички тези неща, прикачили се към Рождество Христово, къде от езически източници, къде по други, вътрешноцърковни причини, правят забележителен контраст между модерната Коледа и оригиналния празник, който се отличавал като спокоен, семеен празник по-скоро отдаден на помирението на духа, отколкото на веселата глъчка.
Няма как да подминем и най-интересния персонаж, съпровождаш Коледа, пък и вече го споменахме поне като прототип – св. Никола. Този старец надминава дори юбиляра по популярност, особено сред подрастващото население. Познахте – дядо ви Коледа. Оригиналната му визия дължим на немския художник Томас Наст. От 1963 до 1980 образа на популярния разносвач на подаръци еволюира до вида, в който го виждаме в наши дни изрисуван по камионите и реклами на Кока Кола, пък и на всяка друга уважаваща себе си фирма. Споменавайки този дребен факт, може би е в реда на нещата да се отбележи, че именно рекламата дава най-голяма популярност на образа на добрия старец.
Има доста противоречия точно откъде е привнесен този любопитен персонаж. Например в Англия се споменава още през петнадесети век и бива асоциран предимно с чашката и веселбата по празника. Описанието му обаче съвпада до голяма степен с модерния вариант. Подобен е случаят и с френския аналог, но може би най-меродавна е теорията за датския първоизточник – Синтерклас, свят старец, чието основно занимание е да разнася подаръци. Интересно е да се отбележи, че между него и св. Никола няма абсолютно никаква историческа връзка, изключая естествено факта, че черти и на двамата са инкорпорирани в дядо Коледа.
Традицията да се украсява дръвче идва от Норвегия. Скандинавците почитали бог Тор - широко известен факт, но е малко по-малко известно, че му предлагали човешки и по-късно животински жертвоприношения под свещени дъбови дървета. Свети Бонифаций, или както бил по-известен по това време – Уинфред, в мисията си да изкорени езичеството, след като станал свидетел на едно жертвоприношение отрязал свещения дъб. Очевидно с цел да прикове вниманието на аудиторията, нещо което определено постигнал. В последващите думи за Христа, отправени към езичниците, Бонифаций използвал иглолистните дървета и тяхната триъгълна форма, за нагледен пример за триединството на бог, син и светия дух. Счита се, че именно покрай това сравнение, възниква традицията да се има елхичка покрай коледната трапеза. Украсяването идва от бременските гилдии, които за забавление на децата кичели дръвчета с най-различни хартиени цветя, ядки и т.н.
С това можем да приключим краткото изложение за произхода на Коледните празници. И не забравяйте, не е важно откъде идва, важното е как го възприемаме!
Източник: sivosten.com