Бъдни вечер

Три вечери народът ни нарича “бъдни”. Това са вечерите срещу Коледа, Сурваки и Водици.
Вечерта срещу Коледа е с най-много ритуали и обичаи, има най-голямо значение. Тя е първата кадена вечер, в която особено важни са бъдникът, трапезата, каденето, обредните хлябове и коледарите. Бъдникът е клон от три годишно дъбово дърво. Той се прекадява, миросва и вечерта се слага в огнището, където цяла нощ поддържа огъня да не угасва. Огънят е посредник между двата свята, между небето и земята. Коледния бъдник е вид слънчева магия, с която се подсилва слънчевата светлина.
След като огънят вече пламти в огнището, старите българи започват разчупването на обредния хляб. Казват му боговица. Стопанинът и стопанката застават един срещу друг, той е откъм огнището на запад, тя откъм вратата, на изток. Това, което е у жената, е за житото и къщата. От него чупят поред всички от дома. Който отчупи по-голям къс, по- голям ще е и късметът му. Парчето, което остане в мъжа, е за иконата.
Днес в празничната пита се слага пара и късметът отива при този, на когото тя се падне. Ако парата остане в парчето, заделено за Богородица или за къщата, голямо ще е плодородието през годината и спорна ще е тя за всички в дома.
За времето през годината и за нейната плодовитост гадаят по различни начини. Стопанката слага сол в 12 еднакви корубки кромид лук и ги качва на покрива на къщата да престоят. На заранта по начина, по който се е разтопила солта, ще се познае времето през всичките 12 месеца на годината. Ако ли не, ще са сухи и неплодни.