Трапезата на Бъдни вечер

7, 9 или 12 са ястията върху трапезата на Бъдни вечер
Според българските народни обичаи в навечерието на Рождество Христово (Коледа) се събира цялото семейство. Денят се нарича Малка Коледа, Суха Коледа, но най-разпространено е Бъдни вечер. Задължителни за бъднивечерската трапеза са варено жито, боб, чушки пълнени с боб или ориз (булгур), черен боб (бакла), ошав, тиквеник, мед, орехи, лук, чесън. Хлябовете се приготвят от хубаво брашно, пресято през три сита. Момите месят вит превит кравай, предназначен за коледарите, а възрастните жени приготвят хлябовете за трапезата – боговица, нива, лозе, с моделирани върху тях различни фигури от тесто – кръстове, рало, житни класове, кошара.
Според народната вяра, ястията трябва да бъдат 7, 9 или 12 на брой, които символизират седмицата, женската бременност, годината. В митологичен аспект,числата носят идеята за строежа на Космоса, за съвършенството и човека. Най-възрастният три пъти прекадява трапезата, разчупва боговицата и всеки трябва да опита от всичко, за да е пълна годината. От хляба и ястията се заделя и за Света Богородица.
През цялата нощ, в огнището гори дъбово или крушово дърво, наречено бъдник. Всички очакват да настъпи полунощ, за да посрещнат коледарите, които със своите песни ще възвестят раждането на Млада Бога и ще благословят стопаните за здрава и плодородна година.
Според народните вярвания от Коледа започват мръсните дни, които продължават до Йордановден. През този период се спазват редица забрани: не се пере, без да се сложи във водата стрък пелин, тъй като водата е некръстена, не се работи с вълна, не се излиза нощем, защото на земята сред хората бродят демонични същества, които пакостят и носят болести.
В митологичен план това е нечисто време, в което доминира хаосът, мракът, борбата между доброто и злото. Новия космически и социален ред ще бъде възстановен на Богоявление с ритуално кръщаване на водата.