Свети Валентин е другото име на любовта

Легендата разказва, че докато чакал смъртта в римски затвор, светецът се влюбил в дъщерята на тъмничаря и й пратил първата “валентинка” - писмо с клетва за вечна обич.
На всеки 14 февруари по цял свят влюбените си разменят клетви за вечна вярност, бонбони, цветя и подаръци, и то все в името на св. Валентин. Но кой е мистериозният светец и защо празнуваме този празник? Историята на св. Валентин е забулена в тайнственост. Днес католическата църква признава трима светци с имена Валентин или Валентиний, всичките измъчвани и преследвани. През III в. настъпили тежки времена за Римската империя, управлявана от жестокия император Клавдий II. По онова време той спешно имал нужда от войници за огромната си армия. Но малко били желаещите да постъпят в нея. Според императора причината за това била в нежеланието на римските мъже да напускат любимите си и своите семейства. Затова Клавдий II издал декрет, с който отменил и забранил всички сватби и годежи Валентин тогава бил свещеник в Рим. Заедно със св. Мариус те помагали на мъчениците християни, наблъскани в страшните римски затвори и тайно бракосъчетавали влюбени двойки. За тази си дейност св. Валентин бил арестуван. Императорът го осъдил на смърт. Той трябвало да бъде пребит с тояга, а след това да му се отреже главата. Валентин бил подложен на невероятни мъчения и изтезания, докато очаквал в затвора изпълнението на смъртната присъда. Според една от многото версии на легендата Валентин сам пратил първата валентинка. Докато бил в затвора, светецът се влюбил в младо момиче. Това била дъщерята на охраняващия го тъмничар, която го посещавала и облекчавала мъките му със сладки приказки. Преди смъртта си, както се твърдяло, той й написал писмо, което подписал "Твой Валентин" - израз, който се използва и днес. Светецът умира на 14 февруари 269 г., а през 469 г. папа Юлий обявява този ден за празник на любовта в негова чест. Според друга легенда на 14 февруари в Древен Рим се чествал празникът на благородната Юнона - римска богиня, почитана като пазителка на домашното огнище. На следващия ден, 15 февруари, пък бил празникът на Луперселия. Животът на младежите и девойките бил строго наблюдаван и доста изолиран. Затова те си имали свои собствени обичаи и традиции. Един от тях повелявал младите момчета да рисуват имената на своите любими. В навечерието на фестивала Луперселия имената на римските момичета бивали написвани на къс хартия и поставяни в делви. Всеки младеж изтеглял име на момиче от делвата и го придружавал по време на фестивала. Понякога събраните двойки оставали заедно цяла година, често дълбоко се влюбвали и след това минавали под венчило. Макар според легендите за Валентин истината да е мрачна и тъжна, историите безспорно наблягат на притегателната му сила и обаяние на състрадателен, героичен и изключително романтичен образ. Не е изненада, че през средновековието Валентин е бил един от най-известните светци в Англия и Франция. Така св. Валентин се превръща в патрон на любовта и покровител на брака.