Трифон Зарезан

Лозарството като поминък има стари традиции по българските земи. Траките, а след тях и славяните, са били прочути лозари и винари. От тях непроменени през вековете, използвани и до днес, са лозарските инструменти и съдове, като дикела - за прекопаване, косера - за подрязване, кораба - за пренасяне и мачкане на гроздето.
Най-старите сортове грозде са гъмзата и памидът. По-късно сортовете непрекъснато се разнообразяват с бели и черни, винени и десертни лозя и в тяхното отглеждане се специализират отделни райни като Мелнишко, Великотърновско, Чирпанско, Поморийско, Варненско и други.
Покровител на лозари и винари е свети Трифон Зарезан, празнуван по стар и по нов стил - съответно на 1 и 14 февруари. Част от ритуалите са преживелица от култа към фригийско-тракийския бог Сабазий и гръцкия Дионис - бог на плодородието, растителността, лозарството и винарството.
В миналото само мъжете са имали правото да зарязват лозите. Първото подрязване се извършва в края на лозето или в средата, като се срязват една или три лозови пръчки от един чукан или от три. Корените се поливат с вино и ракия, за да роди лозето много грозде.
В някои райони на страната най-добрият лозар с най-доброто вино се избира за "цар" на лозята. Мъжете се закичват с венци от лозови пръчки, а на "царя" се слага корона. Венците се носят и вкъщи, за да влезе плодородието в дома.
На лозята мъжете правят обща трапеза с приготвените от жените храни - пита, варена кокошка, наденици. На връщане към селото веселото шествие се води от "царя" или мъжете го носят на раменете си. Има обичай "царят" да обикаля всеки дом в селището, а стопаните да го заливат с вино с вярата за плодородие по лозята.
Вечерта "царят" устройва угощение в дома си в знак на благодарност за оказаната му чест. Празненството завършва с общо хоро на площада, на което се хващат само мъже.
След зимния слънчев кръговрат Трифон Зарезан е първият празник, чиято обредност се изпълнява сред природата, а отрязаните лозови пръчки са първата растителност, обредно внесена в селището и в дома.