22 и 23 април – Лазарица и Връбница

Тези два празника са една седмица преди Великден – Лазаровден в събота, Цветница или Връбница – на другия ден, в неделя.
... Шест дни преди еврейския празник Пасха Иисус Христос извършил великото чудо във Витания, като възкресил мъртвия от четири дни Лазар. На другия ден той тръгнал за свещения град Йерусалим. Когато пристигнал там, наизлезли хора да го посрещнат. Едни събличали дрехите си и ги постилали на пътя, по който щял да мине Иисус, а други държали в ръцете си маслинени и палмови клонки. Всички пеели “Осанна, благословен идещия в име Господне!...”
В народния празничен календар Лазаровден е познат още като Лазарица, Лазар. Това е ден само на момите, както Коледа е празник на момците – ергени.
Лазарица е най-радостният празник за младите момичета. Но и най-напрегнат за жените. Те трябва да са приготвили нова хубава премяна за лазарките. Девойчетата се натъкмяват с гиздави носии и тръгват на групички от къща на къща да пеят на стопаните. Ритуалът включва не само песни, но и танци и подходящи благопожелания за всеки в къщата:
“Ой, Лазаре, Лазаре,
Тука са ни казале,
Че има мома и момък:
Я, момата годете,
Я, момъка женете,
Доде е виното червено
И луда бистрата ракия!”
Всички лазарки играят и пеят в кръг, в средата на който две двойки момичета играят една срещу друга. За песните, танците и добрите пожелания лазарките биват богато дарявани от стопаните – с пресни сурови яйца, които ще боядисат идващия четвъртък, както и с лазарски кукли, закичени непременно с бяла пара. Както лазарските песни се пеят само на този ден, тъй и лазарските кукли (специално изплетен продълговат кравай от тесто) се даряват само на този ден, и то само на лазарки.
След като са обходили цялото село, на друтия ден – Връбница, Неделя Вайа, рано сутринта с обредни хлебчета-кукли и с песни всички лазарки отиват на реката. Там всяка от тях пуска по водата на кора от дърво или на дъсчица хапка от куклата си или венчето си от върба. Чийто знак стигне най-далече, тази лазарка става “кумица”. Всички задължително поздравяват щастливката. Този обичай се нарича “кумичане” и се празнува навсякъде. Той е отглас от прастар обичай, свързан с преминаването на момичетата-лазарки в групата на възрастните. Момиче, което не е лазарувало, не може да бъде годявано и да се омъжва.
Известените вече близки на “кумицата” са наредили трапеза и приемат лазарките. По средата на трапезата е сложен голям пахар, в който щастливката надробяна куклата си и я залива с мед и вино. Всички гостенки почерпва с тази попара. На Великден лазарките посещават своята “кумица”, като й носят козунак и яйца.
В християнския календар на Изток, Връбница е чествана с носенето на палмови клончета, които от най-старо време се считат за символ на мира и победата. В източното православие празникът Връбница – Вайа (вид върба) се символизира с върбови клонки, които, осветени в църквата, се носят в домовете и се натопяват във вода. Ако имаме щастието тези клонки да пуснат корени, те непременно се засаждат.