Гергьовден – празник на победата и надеждата

Празнува се на 6 май
Гергьовден е празник на пролетта и победата. На надеждата за плодородие и берекет. Поради широко разпространеното име на светията и заради неговото покровителство над военните, земята и добитъка честването му се превръща във всенародни тържества из цялата страна.
Той е свързан с подвига на св. Георги Великомъченик и Победоносец.
Животът на св. Георги бил изпълнен с огнена вяра в Христа, мъченичество и способност да върши чудеса.
В иконографията е изобразен, възседнал бял кон, с копие в ръка, пронизващ огнен змей. Този образ носи началото си от предание, описано в житието на светеца.
Недалеч от мястото, където бил погребан, до едно езеро близо до Бейрут излизал чудовищен змей, който опустошавал всичко наоколо. За да го омилостивят, местните жители давали по едно от децата си. Когато дошъл ред на царската дъщеря, докато тя чакала да дойде страшният змей, се явил светъл юноша на бял кон, който с копието си пробол чудовището и отървал момичето. Именно за тази победа св. Георги се тачи, като покровител на воините.
По народен обичай в ранните часове на деня се берат цветя и люляк, изплитат се венци за “агнето курбан” и първата овца в стадото.
Домакините закичват вратите на къщите си с букови листа, върбови клонки и цветя. Прави се гергьовски кравай, който малко момиченце търкулва между овцете. На свой ред стопанинът избира първото агне, родено през годината, накичва го с другия венец и го подкарва към оброчището. По стар народен обичай християните се събират в двора на църквата, където се прави голям курбан.
Гергьовският кравай се освещава в църквата и после се раздава на овчарите.
След общоселската трапеза на най-високото дърво на мегдана се връзва люлка, където момите и момците до късно се люлеят.