Народния календар в пословиците

Народът ни си е изградил стройна система от представи за годишния цикъл, за смяната на сезоните, за обратите в климата. Тази система е намерила израз в календарната обредност и празничност, в различните гадания и предсказания за времето. Отделни схващания са изразени в пословични текстове. Някои ит тях отразяват представите за основното сезонно разделение на аграрната година на лято и зима. Народът е свързал промените в хода на слънцето и на годишните времена с определени празници и това е отразено в пословиците и поговорките. Така например Еньовден (24 юни) се е свързвал с деня на лятното слънцестоене и се е смятало, че от този ден слънцето се обръща на зима. Такъв е и смисълът на пословицата “Еню си наметнал кожуха да върви за сняг”. Същият образ откриваме и в поговорката “Свети Танас не е фърлил още от 18-те кожуха ни един”, която е свързана с времето на Атанасовден (18 януари). Този празник ознаменува преполовяването на зимата и приближаването на лятото. В народните представи св. Атанас е облечен в 18 кожуха, от които след своя празник всеки ден сваля по един, защото времето се затопля.. Зимното слънцестоене и нарастването на деня се свързва с Андреев ден (30 ноември), както личи от следните текстове: “От Андреевден до Коледа, денят пораства колкото да подскочи един заклан петел”, “От Андреова ден, денят наидрява сякой ден колкот’ папурено зърно”. За това значение на празника, говори самото му название в някои райони – Едревден. Заедно с нарастването на деня, той се свързва и с наедряването на житните, бобените, царевичните зърна, както и на булките и в този смисъл са обредните практики, извършвани на този ден.
Много пословици отразяват наблюденията за характера на времето през различните сезони. За непостоянството на зимното време говорят пословиците: “Зимно време като малко дете: сега плаче, сега се смее, сега вали, сега слънце грее”, “Зимно слънце и женско сърце да не ги вярваш”, “Ако зимата с уста не та ухапе, с опаш ше та шибне”, сиреч, ако отначало зимата е топла, то в края и трябва да се очакват големи студове. Студеното време е най-характерната особеност на зимата, което в пословиците се предава чрез особено образна форма : “Зиме не се гледа коя дреха е по-хубава, но коя по-топла”, или още по-краткото “Зима гизда не гледа”.
През лятото времето също е непостоянно и това е породило пословицата “Да не вярваш летен облак, нито лятно слънце”. Най-характерното за летния сезон е, че тогава се отглежда хлябът, осигурява се прехраната за цялата година. Изобилието от всякаква растителност, от плодове, зеленчуци, билки е породило следните пословици: “Летно време и на трън колак има” и “Що дава летен ден, не дава зимна неделя”. Характеристиката на лятото, като най –усиления трудов сезон в бита на патриархалния селянин е първоначалният смисъл, залегнал в пословицата “Месец храни годината”, както и на широко известната “Ден година храни”.