Как жените откриха панталона

Жените обличали панталони, само ако искали да избягат със своите възлюбени, предрешени в мъжки дрехи, или когато отивали на война, подобно на Жана д’Арк. Руската императрица Екатерина си позволявала да язди начело на войските си в гвардейска униформа, нея никой не смеел да упреква... Но най-известната героиня в панталони на XIX век е безспорно посателката Жорж Санд.
Едва през 20-те години на нашия век жените навлизат по-масово в спорта: отначало те карат велосипед и се пързалят с дълги поли, яздят на женско седло. Но скоро разумът побеждава в тези преломни времена с кариерата на безсмърната парижка моделиерка Коко Шанел. Много от нейните идеи диктуват женската мода и до днес. Но тя все пак не може да надхвърли морала на своето време и смята, че “една елегантна жена може да си позволи да носи панталон само в свободнато си време”. През 30-те години панталон обува филмовата звезда Марлен Дитрих. Тя се явава в мъжки костюм дори на публично място, но не намира последователи.
Всички предрасъдъци падат по време на Втората световна война. Жените, които заместват мъжете в оръжейните фабрики и зад кормилото на санитарните коли, а по-късно са принудени да разчистват развалините - вече нямат друг избор. Те обуват практичните панталони.
Първият голям моделиер, който се осмелява да обуе работещата жена в панталон, е Андре Курео. През 1964г., заедно с миниполата, той създава белите и твърди като космонавтски костюм женски панталони. Най-после благословията е дадена “отгоре”, защото модата е неоспорима. Жените се подчиняват на нейният диктат. До Курео се нареждат и други – Ив Сен Лоран, който внася фантазия в женският панталон и страшно съжалява, че не той е открил джинсите. Защото онова, което не се удава и на най-луксозните творения, прави един прост работен панталон. От началото на 50-те години настъпва пълно “равновесие” – синьото чудо вдига окончателно преградите между гардеробите на Адам и Ева…