Какъв да бъде аварийният план за цивилизацията

Необходим е план за оцеляване на човечеството след скорошния крах на нашата цивилизация, предупреждава професор Жан Гимпел в швейцарското списание "Цайт Пункт", което излиза и на английски. Още от времето на Втората световна война съществуват най-различни планове за действие при разни природни бедствия: земетресения, урагани, наводнения. Или пък при ядрени аварии. Нямаме обаче план, действуващ при евентуалното загиване на нашата цивилизация, тревожи се ученият. Той е на 75 години, преподава икономика в Лондон, директор на фондацията "Модели за селско развитие", автор на много книги. Последната му творба е "Краят на бъдещето", от която е и настоящият откъс. Пълният текст на Гимпел може да се намери в интернет на адрес http://www.heliopol.bg.

В историята са известни много случаи, когато хора са разорявани в резултат на внезапни бедствия. През 1345 год. Флорентинската банка се срина като картонена къща, след като Англия – по това време развиваща се страна – просрочи плащанията си по дълговете. През 1720 г. при разкриването на измамата "Южно море" хиляди останаха без пени в джоба си. През 1929 г. Уолстрийтската криза тласна много от засегнатите акционери към самоубийство чрез скок от прозорците на един небостъргач. Днес тези прозорци са неотваряеми.

Съвременната световна криза все повече бива сравнявана с 1929 година във водещите финансови и икономически списания. Фактически днешното положение е съвсем различно и с много по драматични последици. Кризата, с която се срещаме днес, може да бъде край на днешната цивилизация. Всяка цивилизация и всяка нация е убедена сама за себе си, че грешките на предшествениците са избегнати и няма да се повторят. Историята е циклична. В общия Цикъл на Възраждането и Новото Време всяка от западните цивилизации има период на процъфтяване: Италия в 15-я, Португалия и Испания в 16-я, Холандия и Франция в 17-я, Англия и Германия в 18-я и 19-я и САЩ в 20-я век. По този начин всяка от тях дава своя импулс за да се върти "Пумпала на Западната Цивилизация".

Днес Западът обаче няма друга нация в резерв. Логично е да предположим, че сриването на САЩ ще повлече със себе си целия западен Свят. Илюзия е да се вярва, че Европейската Общност може да създаде живителен импулс. По-скоро тя води една безнадеждна борба срещу течението на Историята.

А САЩ, както и всяка една велика империя в историята, ще рухне. Завлечена от нея, тоест привързана с нейните долари, ще рухне и цялата световна икономика и няма нищо по-просто и ясно от това, убеден е Жан Гимпел.

Аварийният план, който предлагаме, е на пръв поглед доста авторитарен, но тъкмо от такова нещо ще има нужда в подобен момент. Временното редуцирано правителство на всяка една държава най-напред трябва да затвори границите и да обяви всички договори с международни организации за невалидни. От резултата на първите заповеди ще зависи мащабът на неприятностите за населението в следствие от кризата. Пред банките ще се струпат хора на опашки, за да изтеглят спестяванията си, от които те имат неотложна нужда в борбата за оцеляване. Щом банките свършат парите, те ще затворят вратите си. Недоволните ще опитат щурм, ако не успеят с банките ще атакуват магазините за хранителни стоки.

В тази ситуация голямо значение ще има Аварийният план. Щабът трябва веднага да нареди печатането на пари, за да могат банките да обслужат клиентите си. Така, поне в първия момент, се предотвратява лавинообразното разпространение на кризата. Сигурно ще запитате дали не е безотговорно просто да се печатат пари? Отговорът е: не, защото не съществува вече обменен курс с чуждата валута.

Критичната ситуация, която ние ще наблюдаваме в последното десетилетие на 20-я век ще бъде по-опасна, защото атомните реактори и бомби са опасни не само за нашата цивилизация, но могат да попречат и на създаването на бъдещи цивилизации. В миналото не е имало нищо подобно. Приоритетна задача на Аварийния щаб е да предотврати случаи, подобни на този в Саснови бор през 1992 г. на 100 км. западно от Санкт Петербург: деморализираните работници, получаващи само 50% от заплатите си, оставили реакторите частично без надзор.

Саботажът е друга заплаха за атомните обекти. Полицията и армията биха могли да бъдат натоварени с опазването им, но по същото време силите ще бъдат заети с многото локални конфликти и ще им липсва капацитет. Може би мобилизирането на екологичните организации от рода на Грийн пийс за защита на заплашваните обекти е подходящо. И без това тези организации няма да имат повече работа със замърсяващите заводи: навсякъде производството ще спре или драстично ще намалее. Поради липсата на бензин няма да има движещи се автомобили, ще изчезнат запушванията на улици и шосета. Проблемите с озоновата дупка и парниковия ефект автоматично ще изчезнат.

Докато столиците ще се изолират от останалата част на страните в резултат на намалялото движение по улиците и релсите, а също така заради непрекъснатите аварии на телефонната мрежа, другите големи градове и области ще станат относително независими от централното правителство. По тази причина трябва своевременно да се подготвят регионални аварийни планове. В регионите и общините също трябва да се създадат аварийни щабове. Докато печатането на пари в помощ на банките ще бъде една важна, но временна мярка за създаване на известен ред във всеобщия стопански хаос, създаден от рухването на световната финансова системата местните аварийни щабове би трябвало да насърчат областните структури във въвеждането на собствени платежни средства. Така ще се стимулира областното икономическо оцеляване. Локалните пари ще са и начин за избягване щетите от рухването на националните валути, вързани с долара.

Един друг голям пакет от мерки трябва да се предвиди, когато в резултат на прекъсванията в електрическото снабдяване – било поради саботаж, било поради нехайство – ще се създадат планини от месо в хладилниците, огромни проблеми в птицефермите (вентилацията за касетите) и кравефермите, където доенето с ръка е вече невъзможно. Месото, пилетата и кравите трябва да се разпределят на населението. Няколко седмици основната храна ще бъде месото. Вегетарианците ще имат трудности, които ще ги накарат да изменят навиците си на хранене. По-нататък ще трябва да се заколят (вероятно с нож – бел- прев.) хиляди свине поради липса на фураж за изхранването им. Още повече месо в дневната дажба!

Изчезването на международната търговия ще докара драматични последствия върху реколтата на зърно, тъй като няма да има повече изкуствени торове. За селяните една допълнителна изненада ще бъде отсъствието на дотации от Евр. общност. За радост на природозащитниците земята ще се обработва биологосъобразно и с ръце: тракторите ще замлъкнат в резултат на липса на гориво. Току-що описаната розова картина на планини от месо, които се раздават, ще трае няколко седмици. Следва глад за цялата страна.

Какво можем да направим за да предотвратим всички тези събития? Тълпи хора от градовете ще се насочат към селата, където те, естествено, няма да са добре дошли. Без съмнение селяните ще се организират за да запазят реколтата, запасите си и добитъка си.

Какво можем да направим за да предотвратим всички тези събития? Тълпи хора от градовете ще се насочат към селата, където те, естествено, няма да са добре дошли. Без съмнение селяните ще се организират за да запазят реколтата, запасите си и добитъка си. Повечето селяни, за разлика от гражданите, имат оръжие. Може да се стигне до кървави сцени..

Джон Сеймур, един от най авторитетните специалисти по земеделие и автор на много книги на тема "оживяване" и самозадоволяване, ни е оставил в едно свое писмо, като завет при разпада на нашата цивилизация, препоръки, които трябва да се предприемат за да положим основите на следващото време. Първата препоръка на Джон Сеймур е въвеждането на стъпаловиден прогресивен данък върху собствеността на земя. Ефектът на тази стъпка ще бъде, че земята ще се появи на пазара (тези, които имат повече, ще я продават за да могат да си плащат данъка) и тези хора, които се спасяват от града, ще могат да си я купят. Всичко това ще създаде едно естествено движение към село. Това трябва веднага да се използва. Градското население трябва да се подготви за селски живот. В момента, когато настъпи срива и хората почнат да бягат от градовете, те ще започнат веднага работа на село, където нуждата от работна ръка ще бъде голяма (модерната техника няма да работи поради липса на гориво, рез. части и др.) Хиляди хора ще работят с един единствен инструмент: Мотиката. Във Вавилонско време мотика та се е почитала като дар божи: скоро тези нейни качества ще бъдат преоткрити от много семейства.

Мотото на тези, които създават аварийните планове, би трябвало да бъде "Напред към миналото!", смята професор Гимпел.

Още текстове от същия автор тук.