Хвърляй пъпа, да не го клъвне патката

Къде да хвърлим пъпа на бебето, е голям въпрос. Баби съветват да го метнем в буйна река, за да му вървяло по вода. Звучи логично, но и противното мнение не е за пренебрегване - според поверието мястото, където е хвърлен на някого пъпът, предопределя неговата съдба, а това ще рече, че горкото дете някой ден ще скача в опасни води. Е, ако стане екстремен тип, всичко ще е наред, но ако е плашлив по природа, животът му ще е доста стресов, а нервите му ще са разхлабени.

Други хора казват, че най-сигурно е да прибереш на скришно място остатъка от пъпната връв и никога да не го показваш. Така любимото ти отроче вечно ще си остане близо до теб “да топли майчино сърце, да го обичаш и да му се радваш”, както пеят Севдалина и Валентин Спасови.

Много съвременни родители отхвърлят категорично този подход като архаичен и дори глупав. Те вярват, че на птичето един ден му идва времето да разпери криле и да отлети от родното гнездо. Затова правят всичко по силите си да хвърлят пъпа на своето дете на лично място в чужбина. Това е причината всеки ден службите по чистотата да метат изсъхнали пъпни върви около сградите на Европарламента в Брюксел и Страсбург, край Райхстага в Берлин, върху Моста на въздишките и по площад “Сан Марко” във Венеция, по цялата дължина на “Шан-з-Елизе” и покрай Лувъра в Париж, в римския Колизеум, да не говорим за улиците в Кеймбридж, Оксфорд и други престижни университети из Европа и в Щатите.

Невъзможно е да се изброи и колко народ подхвърля пъпове из елитни болници с надеждата един ден децата да станат мастити лекари или из влиятелни адвокатски кантори, в банки и в офисите на мултинационални компании. Засега още никой не е закачил табела “Хвърлянето на пъпове забранено”, но като се има предвид колко активни понякога са хората по отношение на бъдещето на децата си, може и това да се случи.

В тази връзка един известен наш актьор има страхотно забавна история. Преди няколко години негови приятели го натоварили с мисията да хвърли пъпчето на детенцето им в Ню Йорк. За съжаление не уточнили точно къде си представят, че ще се реализира то - на Уолстрийт ли, в сградата на ООН, или в “Медисън скуеър гардън”. Оставили тази преценка на него. Когато нашият човек пристигнал в Манхатън обаче, открил, че никак не е лесно да застанеш някъде и да запокитиш нещо увито в салфетка просто така. Най-много да се появят “Сикрет сървис” и да те метнат на тротоара по очи като потенциален терорист от “Ал Кайда”, ръсещ антракс по спокойните американски улици.
Дълго време се чудил как да постъпи, пообиколил, поогледал и накрая решил, че най-спокойното и закътано място за целта е Сентрал парк.
Хем е на пъпа на Манхатън, хем човек може да се скрие зад някое дърво и да подметне вързопчето незабелязано, така че то да остане в легендарния парк за вечни времена.
Поразходил се актьорът и стигнал до едно от най-известните места в Сентрал парк - езерцето с моста. Наоколо било спокойно, няколко баби с внучета хранели патиците. Никой не го гледал. Той обиколил бавничко, качил се на моста и загледан в идиличната картина пред себе си, деликатно извадил пъпчето и със силен замах го метнал в езерото. 
В този момент събитията обаче се развили с главоломна скорост.
Разбрал, че е направил фатална грешка още докато салфетката летяла във въздуха, защото в същия миг една патица се стрелнала и уверена, че са й подхвърлили парченце хляб, клъвнала скъпоценното пакетче и отплувала, за да му се порадва на спокойствие. Паникьосан, нашият човек се затичал по брега на езерото, започнал да пляска с ръце и да крещи на грабливата птица на чист български език:
“Пускай пъпа веднага, патицо проста!”
За голямо съжаление така и не разбрал каква е съдбата на пъпа, защото патицата се стреснала и отлетяла с плячката си, а той се изложил пред чужденците.

Ето защо човек не бива да залага много на подобни мисии. Въобще това й е лошото на темата за пъпа - сто човека да попиташ, сто мнения ще чуеш.

Решението къде даотлежава остатъкът от пъпната връв е лично и индивидуално. Сигурно това е една от причините за израза “Да си вгледан в пъпа си”, което значи да гледаш егоистично на живота, да се интересуваш само от собствените си проблеми и да нехаеш за света наоколо.

Въпреки това всички хора - и тесногръдите, и космополитите, са единодушни, че странната малка дупчица в средата на корема ни е единственото видимо доказателство за връзката на човека с майчината утроба. Тя остава неразделна част от нас до края на живота ни и откакто свят светува, концентрира в себе си толкова мистика, фолклор, екзотика и еротика, колкото нито един от другите анатомични органи.

Китайците вярват, че цялата жизнена енергия е съсредоточена в корема, а пъпът е център на тялото и източник на благополучие. Затова според тях дебелите хора са здрави и щастливи.

А една от най-старите легенди на тази тема води началото си от Древна Гърция. Според нея Зевс решил да узнае къде е средата на земята. За целта главният бог на Олимп пуснал от двата края на небето два орела. Те разперили криле и полетели един към друг. Мястото, където се срещнали, Зевс отбелязал с камък и го нарекъл Омфалос, което означава пъп. Това място е прочутото светилище на оракула в Делфи.

Никъде обаче - нито в древния свят, нито в по-новия, не е оставена инструкция какво да правим с този пусти бебешки пъп. Днес с напредването на медицината майки се надяват, че като го запазят, макар и изсъхнал, той един ден ще бъде източник на стволови клетки, ако, не дай боже, се наложи детето им да бъде лекувано от сериозна болест. Това обаче не е много сигурно. Засега е известно, че стволовите клетки се съдържат в кръвта на пъпната връв, но се извличат непосредствено след раждането на бебето, а не след 30 или повече години.

Истинската грижа за пъпчето започва, след като изписването от родилния дом. Едва ли някога в живота си по-късно човек се занимава толкова дълго с дупчицата в средата на корема.

ДИЛЯНА ЦЕНОВА

Източник: 24 часа