Бабини Деветини

Жестовете

Ако не ръкомахаме, ще сме много по-тъпи, смятат учени.
Двама души вървели по улицата в жесток студ. Единият не млъквал. Другият, с измръзнали ръце в джобовете само кимвал от време на време. Накрая бърборкото попитал:
- Ти защо не ми отговаряш?
- Ами забравих си ръкавиците.
Този анекдот чул преди 50 години бъдещия психолог Робърт Краус. Запомнил го и в колумбийския университет се заел да изучава жестовете. Според общоприетото тогава схващане те били отделна форма на общуване, един вид визуален език. Насоченият към вас пръст означава “ти”. Хоризонтален мах с длан навън – “там някъде”.
Някои жестове обаче (напр. Сеченето на въздуха в такт на речта) не означават нищо, пише сп. “Итоги”. Затова учените подозират, че жестикулацията има и други функции. Махането с ръце помага да се “избутат” изплъзващите се думи от пасивното отделение на паметта, смята Краус. Той описва как с помоща на жестове може да се открехват портите на т. нар. Лексическа памет.
Неговото изследване доказва, че ораторът жестикулира по-силно, когато се опитва да назове пространствени понятия – напр.”някъде под” и “междинен”, отколкото когато описва термини като “зло” или “мисъл”.
Лекарите отдавна са забелязали, че пациентите с мозъчни увреждания, които трудно си спомнят имена, жестикулират много, мъчейки се да изстискат от себе си желаната дума. Правят го дори пестеливите на жестове хора.
За да улови дори най-дребните движения , които не се превръщат във видим жест, Краус поставил датчици на мускулното напрежение по ръцете на изследваните. После те трябвало да опишат с думи даден предмет или понятие. Оказало се, че вещ като “кастанети” предизвиква много по-голямо мускулно напрежение отколкото “състрадание”.
Хората, които не ръкомахали, по-трудно си спомняли. За да ограничи свободата на движение, Дона Хърбъри дала на участниците в експеримент да държат предмет. А на друга група вързала ръцете. Хората с “вързани ръце” загубили повече време да си спомнят какво е “древен инструмент за изчисления” от онези, които могли да упражнят познатите им движения за работа със сметало.
Не всички от нас разговарят с ръцете си. Някои жестикулират до 40 пъти повече от други. Още през 40-сте години антрополозите установили, че нюйоркските евреи и италианци са най-ръкомахащите. Евреите обаче правели много, но дребни движения. Жестовете на италианците се отличавали с голям обсег на действие.
Разликите отразяват ритъма на съответния език: колкото по-ритмичен е той, толкова повече са жестовете, смята Клаус.
Типът на жестовете разкрива начина на мислене на човека. Хора, които активно ползват езика на ръцете, лесно описват понятия и предмети чрез пространствени термини. Вместо да мислят за “постижението” като за отвлечени понятие, те го показват като физически акт на завладяване. Свободата пък отнасят не към политиката, а към пространството и липсата на граници.
“Колкото повече са физически аналози на абстрактните понятия, толкова по-полезно е да се използват жестове в разговора”, казва Клаус.
Така, че следващия път, когато думите се спрат на гърлото ви, повикайте ги с ръце.
Изпратено на 6/10/1999 от reny13 at hotmail dot comreny13 at hotmail dot com. Прочетено 2482 пъти.



за нас | контакти | реклама | полезни връзки | RSS новини
 
Copyright (c) 1999 - 2018 Triada Soft Ltd
 

 

търси

в раздел



7/11/2013
Червен конец на китката се препоръчва от Кабала

11/26/2012
Суеверия

11/12/2012
Хвърляй пъпа, да не го клъвне патката

3/28/2012
Елизабет Батори – Кървавата контеса

2/14/2012
Как да хармонизираме кухнята си

1. Алхимия на Вашата съдба (93688)

2. Любов по поръчка, сънища за сбъдване (61487)

3. Първият залък на Бъдни вечер е за Богородица (54882)

4. Какво казва цветът на очите ви? (53505)

5. Рецепти за щастие (42056)

Родените в събота

Суеверия

Какво казва цветът на очите ви?

Първият залък на Бъдни вечер е за Богородица

Суеверия