На Коледа желанията се сбъдват

Празникът е известен и като Голяма Коледа, Божич и Рождество Христово. Отбелязва се на 25 декември.
Празникът е свързан с раждането на християнския бог – Исус Христос. Тогава е началото на Мръсните дни, в които идват лошите духове.
Тържеството е своеобразно продължение на Бъдни вечер, защото започва още от полунощ – с посрещането на “добри гости коледари”. Коледари могат да са само момци-ергени. Дружината им от 10 – 15 души се ръководи от станеник (цар). Той носи обредното дръвце (ябълка, елха) – клон със седем разклонения, на които са забучени варакосана ябълка, кравай, завързани са червени конци, зеленина, монети.
Коледарите са облечени в нови дрехи и заметнати с ямурлуци. Калпаците им са украсени с чимширови китки, пуканки, нанизани на червен конец, сушени сливи и стафиди. Коледарите обхождат всички домове. Станеникът изрича благословия за семейството. Дружината изпява песен.
Стопаните даряват богато коледарската дружина – с колаци, дребни пари, месо, сланина, брашно, боб, лук, вино и орехи. С част от събраното коледарите си устройват угощение. Друга част продават и даряват.
Спазват се забрани, които започват от Коледа и свършват на Йордановден (края на Мръсните дни: не се излиза след залез; не се изхвърля пепел на двора. Спазва се строго половата забрана. Дете, заченато тогава, ще бъде или с недъг, или ще стане караконджул.) Коледа и целият период на Мръсните дни е подходящ за извършване на магии. Пред портите се окачват трънки и клонки хвойна, глог, бор или се прави катранен кръст.
Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва. Това обаче могат да видят само праведниците. В тези дни човек може да си пожелае нещо хубаво, защото желанията се сбъдват.