Дърворезба

Високият професионализъм на българския майстор, апотеоз на духа през Възраждането, носят дърворезбарите. Един от най-старите резбарски ппаметници, запазени от времето на Втората българска държава са вратите на Хрельовата кула от църквата "Св. Петка" във Велико Търново, олтарът на църквата в село Боженци. Основен елемент на тези паметници е плетеницата.

Възникват школи: Атонската, Дебърската, Тревненската и Самоковската. Плетеницата отстъпва и се заменя с мотиви, в които доминират растителните елементи, птици, човешки фигури, фантастични същества, грифони и змейове.
Неръкотворни паметници от тези школи са съхранени в църквите "Св. Никола" в София, "Св. Богородица" в Пазарджик, "Св. Марина" в Пловдив, "Св. Архангел" и "Св. Георги" в Трявна, църквите в Банско, Рилския и Бачковския манастир.

Майсторското длето, което през Възраждането е дълбало иконостаси и тронове, царски и болярски олтарни двери и малки домашни тавани, днес по-често се използва за изработка на тематични и декоративни пана. То тъкми тавани, създава ракли, столове и огледала. Те търсят своя пластичен израз, черпейки от неоценимото наследство на прадедите.

Източник: art.bg