Блусът

Да , всички сме чували за музикалния стил наречен блус , но колко от нас са се докосвали до него, а колко знаят за него? В България блусът няма голяма почва въпреки наличието на добри изпълнители, но времето на този стил може да се каже, че е отминало. Разбира се той още същестува, но за по- малка аудитория от хора. Тази статия е за хората, които наистина усещат блуса и искат да научат повече за него, както и за тези, които тепърва ще се запознаят с него.

Блусът (blues -англ.) всъщност идва от използвата по онова време в Америка фраза – “да имаш сини дяволи“ ( blue devils ), която се е превеждала – да си тъжен за нещо.
Официално името “Блус” се появява за първи път в албума на Харт Уанд от 1912 – Блус от Далас ( “Dallas Blues“)
Установено е, че блусът, който ние познаваме няма нищо общо с работническите песни на негрите - роби от плантациите в края на XVIII и началото на XIX век. Тук също става дума за музика, възпяваща мъката, както и ранния блус, въпреки това се категоризират като самостоятелна форма.

В началото на XVII век идват първите роби в Америка (Вирджиния). Въпреки нечовешкото отношение и държание на собствениците на плантации спрямо негрите, вторите са имали свобода да пеят и танцуват. С песен на уста работата на полетата изглеждала по-лека. През 1843 възникват и първите прояви на сцена. Представленията са включвали бели, както и черни изпълнители (наричани още менестрели), които са се гримирали и играели саркастичните си и шеговити "творби". Този тип шоу се развило в различни форми и намерило своите почитатели дори в Европа.
След гражданската война между севера и юга (1861-1865), победители били северните щати, а робството отхвърлено. Въпреки това страданието на негрите не намерило нито тогава, нито дори днес своя край. Така малко по-малко възникнали първите, състоящи се само от чернокожи, представления, като например Mahara Minstrels. Там играел Уилям Кристофър Хенди, който по-късно станал и шеф на на това шоу. През 1912 този бизнес става по-ясен и не след дълго на пазара се появяват първите блус-заглавия в напечатан вид: W.C. Handy's "Memphis Blues", Leroy White's "Nigger Blues" и Wand-Garrett's "Dallas Blues". Оттук нататък нямало повече пречки. Заглавия като "St. Louis Blues" (също от У.К. Хенди) били направени популярни от музикалната индустрия, а след откриването на ръчнонавиваемия фонограф тази музика достигнала и до места, където няма електричество. В историята влизат имената на много музиканти, една част от които не толкова добри, но от масите изпъкват имената на творци като Papa Charlie Jackson или Blind Lemon Jefferson. Така се развил блусът бавно до формата, в която ние днес го познаваме и обичаме.

Източник : aelita.hit.bg