Лудвиг ван Бетховен / Бетовен /

Лудвиг ван Бетховен (или както е спорно: Бетовен, на немски: Ludwig van Beethoven) е немски класически композитор, важна фигура в преходния период между класицизма и романтизма. Смятан е за един от най-великите композитори в историята на музиката, той вдъхновява множество композитори, музиканти и слушатели поколенията след него.

Кратка биография
В повечето източници се посочва за негова рожденна дата 16 декември 1770г., като се има предвид, че съществуват документи за това, че е бил кръстен на 17 декември 1770г. в град Бон. Семейството на Бетховен е от фламандски произход. Неговият дядо Лудвиг е бил придворен капелмайстор на курфюрста Клеменс Август в Бон, а баща му Йохан — певец (тенор) в ерцхерцог- архиепископската капела, също в Бон. Майка му, Мария Магдалена, винаги е описвана като нежна, тиха, с добро сърце жена. Лудвиг се обръща към нея като към "най-добрия си приятел". Мария Магдалена ражда седем деца, четири от които умират в ранна детска възраст, а Лудвиг е най-възрастният от трите преживели момчета.
Необикновеният музикален талант Бетховен се проявява още от ранно детство и неговият баща (човек с подчертана склонност към алкохола) започва да се грижи за неговото развитие по един насилнически и безсистемен начин. На 26 март 1778 г. в Кьолн, Лудвиг, тогава осем годишен, изнася първия си концерт пред публика. Баща му, в желанието си да го представи за новия Моцарт, обявява, че синът му е шестгодишен. Поради това Бетховен винаги се е смятал за по-млад от действителните си години. Дори, когато значително по-късно той получава кръщелното си свидетелство, той го приписва на родения две години по-рано и починал като дете негов брат Лудвиг Мария.
Освен баща си, младият музикант е имал в Бон и други учители, като най-значителен от тях и с известно влияние върху Бетховен е бил К. Г. Нефе — отлично школуван музикант и човек с жив дух и многостранна образованост. Чрез него Бетховен се приобщава с творчество на Йохан Себастиан Бах и особено с неговото "Добре темперирано пиано". Под ръководството на Нефе, Бетховен композира и първите си три клавирни сонати, отпечатани през 1783 г. в крамеровия "Magazin".
През юни 1784 г., след препоръките на Нефе, Лудвиг е назначен за органист в курфюрската капела. Тогава той е на 14 години. Тази служба му позволява да разшири кръгозора си, да се запознае с нови хора като семействата на Рейс и фон Бройнинг, цигуларят Карл Аменда, д-р Франц Вегелер и т.н., с които остава приятел за цял живот.
У дома малко по-малко Лудвиг замества баща си. На първо място финансово, тъй като деградирането на Йохан все повече пречи на работата му като тенор. Младият Бетховен се чувства отговорен за двамата си по-малки братя и това чувство не го напуска до края на живота му, което често довежда до сериозни конфликти.
Курфюрстът Максимилиан Франц, също впечатлен от таланта на Бетховен, го изпраща през 1787 г. във Виена, за да се запознае с Моцарт и да задълбочи музикалното си образование. Амадеус отказва на Бетховен частни уроци, под предлог на заетост. Неговият престой там продължава не повече от две седмици, защото почти веднага след пристигането му в началото на април баща му го уведомява, че състоянието на болната му от туберкулоза майка се е влошило, и настоява да се завърне незабавно в Бон. След смъртта на Мария Магдалена същата година бащата Йохан се алкохолизира напълно и през 1789г. е уволнен от капелата. Грижата за по-малките братя ляга върху плещите на младия Лудвиг.
През 1792г. Бетховен се премества да живее във Виена, където бързо се прочува като пианист виртуоз. Все още не е известен толкова като композитор. Във Виена той концертира като пианист до загубването на слуха си. Бетховен изменя до висока степен характера на някои музикални форми и жанрове. В сравнение с творчеството на предшествениците и съвременниците му неговите симфонии и музикални произведения са изградени в по-големи по мащаб форми, съдържат по-интензивна разработка на тематичния материал и конфликтност между отделните теми и епизоди. В някои от творбите му са отразени идеите на Френската Буржоазна Революция, като потиснатата, бореща се и накрая побеждаваща личност на глaвния художествен образ в тях. Лудвиг Ван Бетховен е предшествениик на романтичното направление в музиката.

Творчество
В творчеството му могат да се определят 3 периода - ранен, среден и късен период.
В ранния си период той подражава на великите си предшественици Йозеф Хайдн и Волфганг Амадеус Моцарт, като в същото време опитва нови насоки в работата си. Някои от най-важните му пиеси през този период са Първа и Втора симфония, първите му шест струнни квартети, първите му два концерта за пиано и първите двадесет сонати, включващи известните Лунна соната и Pathetique.
Средният период в творчеството на Бетховен започва с неговото оглушаване и е белязан с работи, изразяващи героизъм и борба. В този период са създадени много шедьоври на класическата музика. Средният период включва 6 симфонии (Nos. 3 – 8), последните три концерта за пиано и единствения концерт за цигулка, пет струнни квартети (Nos. 7 – 11), много сонати за пиано (включително der Waldstein, и "Апасионата"), както и единствената опера на Бетховен -"Фиделио".
Късният период на Бетховен започва около 1816г. и продължава докато композиторът спира да твори през 1826г. Последните му работи са виско ценени за тяхната интелектуална дълбочина, наситеност и изразяване. Тук се включват Деветата симфония, Missa Solemnis, последните шест струнни квартети и последните пет сонати.
Бетховен написва общо 9 симфонии (последната с хор по текст на Шилер ), 5 концерта за пиано и оркестър, концерт за цигулка и оркестър и др ; Операта "Фиделио", увертюри "Леонора", "Егмонт", "Кориолан", "Тържествената меса"; клавирни творби - 32 сонати, 10 сонати за цигулка, 16 струнни квартета, вокални пиеси и др. Бетховен е представител на Виенската класическа школа.
Умира във Виена на 26 март 1827 г.

Източник: izkustvoto.com