История на Оскар-ите

Оскарите са раздадени за първи път на 16 май 1929 г. за постижения в 1927/28 г. Киното току-що е преминало в ерата на звука. Церемонията е в холивудския хотел "Рузвелт", присъстващите са 250, а билетите струват $10 (при днешната покупателна способност - около $95).
Идеята хрумва на Луис Майер, тогава президент на MGM, на вечеря с приятели продуценти през 1926 г. Да се създаде Академия за филмово изкуство, която да награждава големите постижения в киното.
Казват, че имало и таен замисъл: да се укротят синдикатите. Какъв по-добър начин от това да се покаже на всеки актьор, режисьор или оператор морковче, което да го накара да тачи филмовите студия...
Всеки филм може да бъде представен на Академията и да участва в гонката за Оскари. Условието е в периода от 1 януари до 31 декември на изтеклата година да е вървял поне 7 дни по екраните на Лос Анжелис или Ню Йорк.
Награди се дават в 23 категории. Максималният брой на номинациите е 5. Преди 1944 не е имало ограничения и се е стигало до крайности - за най-добър филм през 1934 е имало 12 номинации!
Статуетката на Академията е дело на скулптора Джордж Стенли - рицар, застанал върху филмова ролка, който държи в ръцете си меч. Формата и размерите на Оскара не са променяни от раждането му: 35 см, 3,5 кг.
Официалното име на статуетката е "Награда на Академията", но цял свят я знае като Оскар. Според най -разпространената версия библиотекарката на Академията Маргарет Херик, виждайки статуетката на една маса, възкликнала : "Досущ прилича на моя чичо Оскар!".
Има и друга версия: като видяла трофея, Бет Дейвис се провикнала: "Задникът му е като на първия ми мъж Оскар!". Така или иначе, статуетката станала Оскар.
Официално се заговаря за Оскар едва през 1939. Името е употребено за пръв път неволно през 1934, когато Сидни Сколски връчва наградата за най-добра актриса на Катрин Хепбърн.
Първите статуетки са бронзови. Днес се изработват във фирмата "Р.С.Оуенс", Чикаго, от бяла сплав (олово, мед и антимон), покрита последователно с никел, сребро и 24-каратово злато и накрая с епоксидна смола. По време на Втората световна война Оскарите били от пластмаса - всички метали отивали за фронта.
На първата церемония са раздадени 15 статуетки: всички са връчени на мъже и само една получава Джанет Гейнър. Втората година статуетките са 7 - две за актьорско майсторство и по една за най-добър филм, режисура, сценарий, оператор... Оттук нататък броят на статуетките расте бавно, но сигурно.
Академията е съставена от 5816 гласуващи лица - най-известните творци от света на киното от 14-те бранша. Актьорите, които са членове на организацията, наброяват 1331 души и те имат най-голям дял в гласуването. В началото на януари представители на всеки от браншовете определят номинациите в съответните категории.
Режисьорите гласуват само за "режисьорските постижения". Един актьор не може да гласува за монтаж, композитор не може да гласува за режисура и т.н. Само за "най-добър филм на годината" гласуват всички членове.
До 1949 статуетките не се номерират. След тази година, използвайки ориентировъчния номер 501, всяка следваща произведена статуетка получава сериен номер. След награждаването победителите връщат статуетките си на Академията, за да бъдат изработени специалните табелки с имената им.
Днес цял свят тръпне в очакване: кой е победителят? В първите години не било така. На първото раздаване победителите били известни от 3 месеца. Повечето номинирани изобщо не си правят труда да дойдат на тържеството. Само продуцентът на "Певецът от джаза" произнася благодарствена реч.
Резултатите се съобщавали на вестниците, за да бъдат включени в поредния брой. През 1940 гостите си купили вечерното издание на "Лос Анжелис Таймс" и научили имената на наградените. Тръпката изчезнала. Тогава организаторите решили да въведат системата с пликовете, които да се отварят на сцената.
Резултатите се обработват и съхраняват от независима фирма - "ПрайсуотърхаусКупърс". През януари членовете на Академията получават формуляри с предложенията и имат 1 месец, за да ги върнат с гласовете си в офиса на фирмата, която се грижи за обработката на резултатите.
В средата на февруари номинациите стават достояние на света. Членовете на Академията отново получават формуляри - този път с номинациите - и гласуват за наградите. Само двама от "ПрайсуотърхаусКупърс" ще знаят резултатите до момента на отварянето на пликовете на церемонията.
Оскарите бързо се превръщат в събитие. Още на втората година ентусиазмът е толкова голям, че едно радио в Лос Анжелис го излъчва на живо. От 1932 г. церемонията се предава по националната радиомрежа. 16-та церемония за пръв път се предава по радиото зад граница.
Първото телевизионно излъчване е осъществено през 1952 г., когато водещ е Боб Хоуп. През 1965 г. предаването е вече цветно, от 1969 г. целият свят гледа връчването на Оскарите.
В началото раздаването на статуетките прилича повече на банкет с танци, отколкото на церемония по награждаване. Това се променя през 1942 г., когато наградите се връчват не в хотелска зала, а в театър.
От 1986 г. церемонията е ту в зала "Дороти Чандлър" (2500 места), ту в далеч по-голямата "Шрайн одиториъм" (6000 места). По-късно е построена специална зала, струваща $ 350 милиона, която е открита преди връчването на наградите през 2001 г.
Билети за церемонията не се продават. Поканени са само носителите на наградите от миналата година, номинираните, звездите, които връчват Оскарите, телевизионните продуценти и спонсорите. И, естествено, членовете на Академията, които имат право да си поканят по един гост.
Някои членове на Академията продават поканите си чрез билетни агенции, които дискретно ги препродават на мераклии. Цената на такава покана варира между $ 500 и 2000 (което за щастие включва и места за банкета след церемонията).
До скоро имаше и още един начин ако много искате да присъствате - да ви ангажират за попълване на местата. Телевизионната компания АВС, откупила правото да отразява събитието до 2008 г., наемаше около 140 души, чиято задача бе да заемат всяко свободно място в залата - за да изглежда на екрана винаги пълна! Ако актьор става, за да получи наградата си, столът му незабавно се попълва. И при малко късмет попълващият може да се окаже до Шарън Стоун (примерно). Но му е строго забранено да й говори...

Източник: izkustvoto.com