История на декупажа

Декупажа (decoupage) е декоративна техника, която използва различни рисунки, картини и прочие като апликации. Известната като " фалшив лак" техника е въведена от венецианските майстори на мебели през седемнадесети век, за да се съкрати времето за реализация на лакирани мебели в китайски стил. Днес тази техника е широко разпространена, като индустрията за декупажни материали е изключително развита и предлага широка гама от професионални материали. 
Най-известните компании в производството на материали за декупаж са Calambour, Stamperia e To-Do. Разнообразието от хартия, лепила, четки, предмети и скрап авангардни е толкова голямо, че разрешава дори и на начинаещите да се доближават до изяществото на декупажа и да изработват красиви декорации.

Терминът decoupage, който произлиза от френския глагол decouper означава изрязване. Съответно, декупажа представлява изрязване на рисунки, илюстрации или просто хартия и използването им за декориране. Още през средните векове в Европа тази техника е била позната сред амануеските монаси, които украсявали по този начин ръкописите си. Историята на съвременният декупаж обаче започва с увличането на европейските придворни по една особена техника, пренесена от Китай през 15 в. - лакирането. Това бил изключително сложен процес, който увеличавал стойността на мебели и предмети със декорации, покрити с десетки пластове лак. Цената на китайските лакирани предмети била толкова висока и производството им толкова недостатъчно, че венецианските майстори решили да предложат на пазара имитации, които се постигали чрез изрязване на ориенталски мотиви, залепянето им и покриването им с многобройни пластове лак Сандрак (смола от естествен произход). Така се родил тъй нареченото Венецианско бедно изкуство, което с времето се обогатило с разнообразни течения и изработка на изключително изящни предмети. Скоро техниката се разпространила във Франция и Англия, а върхната точка на славата и била достигната през 17 в. когато последният писък на модата се оказали тъй наречените Принт руум в домът на британските аристократи (щампи изобразяващи градове, директно залепяни на стената).

Стилът на декупажа изцяло се променил през Викторианският период: около основната щампа започнали да бъдат изобразявани цветя, селски сцени, снимки на деца насложени една върху друга. След повече от век, декупажа отново се връща на сцената поради достъпността си и красивите декорации, които човек може да направи чрез него без да има никакъв опит. През последните години декупажа се е развил в различни техники. Те преповтарят основите на техниката, позволявайки все пак нови хоризонти на младите артисти. За хората с някакъв опит са по-препоръчителни професионалните издания с модели и прочие.

Цените на професионалните материали не са ниски, но добрата новина за ентусиастите е, че декорациите могат да се правят на практика от всичко: илюстрации, книжки, картон, оризова хартия, муселин, дори списания. Четките за декупаж също са различни, но са на сравнително достъпни цени. До преди няколко години, декупажа се считаше за една от техниките с бавна реализация, тъй като продуктите за боядисване, състаряване , или за някои специални ефекти бяха всички на маслена основа и освен вредните разтворители изискваха часове и дори дни на обработка. Днес нещата са се променили: продуктите са различни и човек може да получи страшно много информация около начините на употреба, техниките и т.н.

Източник: shepot.org