Как действа хормонът лептин?

Хормонът лептин помага на тялото да реши и дали има достатъчно ресурси, за да си позволи лукса от бебе и полова зрялост. Жените с много малко телесни мазнини – болните от анорексия и свръхслабите балерини, нямат мензис. Храненето на бебе в утробата е голям разход от енергийния склад на жената. Ако тя забременее без енергийни резерви, резултатът ще е катастрофален и за бебето, и за майката.
Мазнините бързо откриват и дали сме в добра форма, или сме пред срив. Чрез молекули хормонални сигнали, наречени цитокини, лептинът дирижира имунния отговор на белите кръвни клетки. Ако ви атакува вирус на грип например, цитокините нахлуват в кръвта, за да вдигнат аларма. Те временно потискат апетита и ви карат да се чувствате изморени и унесени, за да пренастроят резервите на тялото към отблъскване на нашествието.
Т-клетките (стражите убийци на имунната система) имат рецептори за лептин. Когато мазнините, а следователно и лептинът, са до нормалното равнище в кръвта, Т-клетките кротуват и чакат заповеди. Скачат на бой при много лептин и се изключват при малко мазнини.
Освен да издават команди, мастите и патрулират на предната линия на нашата имунна защита. Те са източник на особени белтъци, които маркират вредните бактерии и болните клетки. И ги бележат за разрушение.
Мастите около лимфните възли пък снабдяват белите кръвни телца с уникални, “скроени по мярка на нашествениците белтъци”, открил екипът на Каролин Понд от университета в Мълтън.
Мазнините влияят и върху нашето настроение, поведение и хормонален отговор, сочи откривателят на лептина проф. Джефри Фрийдмън от университета в Ню Йорк. В мозъка също има рецептори за лептин, откриваме ги и на много други места, казва той. С какво точно са заети обаче, още никой не знае.